1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
гр. София, 08.01.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1603 по описа за 2016г.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищцата В. Н. Л. от [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Х. срещу определение № 306 от 09.05.2016г. по в. гр. дело № 115/2016г. на Апелативен съд В., Гражданско отделение, 2 състав, с което е оставена без уважение молбата на В. Н. Л. за изменение на решение № 60 от 14.04.2016г. по в. гр. дело № 115/2016г. на Апелативен съд В., Гражданско отделение, 2 състав в частта за разноските по чл. 248 ГПК.
Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че не са налице предпоставките за присъждане на разноски – не е направено искане за присъждане на направените разноски, като неправилно въззивният съд е приел, че след като е представен списък на разноските, то това означава, че е направено и искане за тяхното присъждане. Моли определението да бъде отменено и молбага по чл. 248 ГПК да бъде уважена.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. К. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението, тъй като направените разноски са претендирани.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок, но е процесуално недопустима поради следните съображения:
Присъдените от въззивния съд с решение № 60 от 14.04.2016г. по в. гр. дело № 115/2016г. на Апелативен съд В., Гражданско отделение, 2 състав разноски в размер общо 1 585 лв. представляват направените разноски от ответника по предявените искове и въззивник в производството пред Апелативен съд В. за двете съдебни производства. С решение № 149 от 29.12.2017г. по настоящото т. дело № 1604/2016г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивният съдебен акт е отменен в частта, с която са отхвърлени предявените от В. Н. Л. срещу [фирма], [населено място] осъдителни искове за заплащане на сумата 6 000 лв. на основание чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1, предл. 1 ЗАПСП, за преустановяване на неправомерното използване на произведенията на авторско право на ищцата на основание чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата над 640 лв. до 1 585 лв. – разноски за двете съдебни производства. Поради това, че при новото разглеждане на делото в отменената част въззивният съд дължи произнасяне по исканията за разноски с оглед изхода на спора, настоящият съдебен състав счита, че частната жалба срещу определението на въззивната инстанция в частта за разноските над 640 лв. до 1 585 лв. е недопустима.
В останалата част частната жалба срещу определението на Апелативен съд В. по чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за присъдените разноски частично в размер 640 лв., е недопустима поради необжалваемост на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Н. Л. срещу [фирма] осъдителен иск за заплащане на сумата 1 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди по чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 95б ЗАПСП. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, т. 24, определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. В мотивите на т. 24 на посоченото Тълкувателно решение е прието, че правомощията на Върховния касационен съд са определени по чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. С разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК изрично е предвиден редът за обжалваемост на определението за допълване и изменение на решението в частта за разноските, а именно по реда, по който подлежи на обжалване решението. Посочената правна норма намира приложение в хипотезата на преценка за обжалваемост на определението на въззивната инстанция за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските. Когато въззивното решение подлежи на касационен контрол, на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК подлежи и определението за допълване, респективно изменение на решението на въззивния съд в частта за разноските. Когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, определението за допълване и изменението му в частта за разноските не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК. Поради това, че въззивното решение в частта по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 1 000 лв. по чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 95б ЗАПСП не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по гражданско дело за защита на авторски права с цена под 5 000 лв., определението на Апелативен съд В. по молбата по чл. 248 ГПК за изменение на това решение в частта за разноските в посочената им част 640 лв., съответстваща на направените в двете съдебни производства разноски по този иск, също не подлежи на обжалване пред ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на В. Н. Л. от [населено място] срещу определение № 306 от 09.05.2016г. по в. гр. дело № 115/2016г. на Апелативен съд В., Гражданско отделение, 2 състав като процесуално недопустима.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.