О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 09.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.12.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 915/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3658/03.09.2012г.,подадена от [фирма] [населено място],чрез пълномощника на дружеството адвокат Вихър Родопски,против решение №295/20.07.2012г. на Смолянски окръжен съд,постановено по гр.д.№27/2012г. по описа на същия съд.
Постъпила е и частна жалба с вх.№4518/06.11.2012г.,подадена от [фирма],гр.Б. дол/в несъстоятелност/,против разпореждане №748/26.09.2012г. на Смолянски окръжен съд,постановено по гр.д.№27/2012г. по описа на същия съд,с което се отхвърля молба с вх.№3353/08.08.2012г.,подадена от адвокат А. Б. П.,процесуален предаствител на [фирма],гр.Б. дол/в несъстоятелност/,с която моли да му бъде издаден изпълнителен лист по в.гр.д.№27/2012г. по описа на Смолянски окръжен съд и по гр.д.№559/2000г. по описа на Районен съд [населено място],в частта на същите за присъдените в полза на дружеството разноски по делата.
По касационната жалба на [фирма] [населено място]:
В изложението си,наречено „изложение на обстоятелствата по чл.280,ал.1 ГПК”,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„За да отправим касационната жалба считаме,че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси,каквито са исковете по член 359,ал.3 и чл.364 във вр. с чл.286 ГПК/отм/ и чл.86,ал.1 от ЗЗД,като решението на Смолянския окръжен съд е постановено при нарушение на материалния закон,с оглед правилното тълкуване на закона,като на база обстоятелствата по делото и приложените към него доказателства,същото е необосновано.Допуснати са съществени процесуални нарушения.”, след което в точка първа се посочват такива касационни оплаквания по давността и в точка втора по основателността на предявените искове,като в подкрепа се цитира и прилага съдебна практика на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] дол/в несъстоятелност/,чрез процесуалния си представител адвокат А. П.,в писмения си отговор счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен в изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.Видно от съдържанието на изложението на касатора,цитирано по-горе,в същото липсва формулиран такъв правен въпрос,а в него се навеждат изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.1 ГПК за неправилност на постановеното въззивно решение,което е различно от основанията за допускане на касационно обжалване предвидени в разпоредбата на член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за законосъобразност на въззивното решение,ще се извърши след допускането му до касационно обжалване,в производството по член 290 ГПК.Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение без да се обсъждат допълнителните основания за това.
По частната жалба на [фирма],гр.Б. дол/в несъстоятелност/:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
С разпореждането,предмет на настоящата частна жалба,въззивният съд е оставил без уважение молбата на дружеството за издаване на изпълнителен лист по присъдените в негова полза разноски ,съответно от първоинстанционния съд,както и тези присъдени с постановеното въззивно решение.Съдът е изложил доводи,че въззивното решение не е влязло в законна сила,тъй като има депозирана касационна жалба срещу същото от [фирма] [населено място],както и не е допуснато предварително изпълнение,поради което молбата за издаване на изпълнителен лист е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на процесуалния закон на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища,като това е тази част от съдебния акт,с която съдът се произнася по спорното право,т.е когато е предявен осъдителен иск и той е уважен.В частта за присъждане на разноски въззивното решение има характер на определение,по отношение на което правото на предварително принудително изпълнение не се простира,т.е. недопустимо е издаването на изпълнителен лист за присъдени разноски по невлязъл в сила съдебен акт,поради което правилно и законосъобразно въззивният съд е оставил без уважение молбата на дружеството за издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на последния разноски по делото.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №295/20.07.2012г. на Смолянски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№27/2012г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 4518/06.11.2012г. на [фирма] [населено място] дол/в несъстоятелност/ против разпореждане №748/26.09.2012г. постановено по в.гр.д.№27/2012г. по описа на Смолянски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: