О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 09.01. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 5538/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област Х., срещу въззивно решение от 18.04.2013г. по гр. дело № 241/2012г. на Ямболския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси : може ли да се приеме, че с влизане в сила на ЗВСОНИ /ред.1997г./ автоматично се възстановява правото на собственост на бившите собственици върху идеални части от имот, след като има издаден акт за частна държавна собственост на основание чл.45,ал.10 ППЗСПЗЗ и върху земята са разположени обекти на организации по §12 и 29 ПЗР ЗСПЗЗ; актът за частна държавна собственост не легитимира ли държавата като собственик и след влизане в сила на ЗВСОНИ; може ли да се придобие по давност идеална част от одържавен поземлен имот, за който е издаден АЧДС. Сочи се, че въпросите се решават противоречиво от съдилищата и се представят съдебни решения.
Ответниците по касация Т. И. Т. и К. И. Т. оспорват касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК. Сочат, че не са налице основанията на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение №181/14.06.2012г. на ВКС, ІІг.о. е отменено въззивно решение №192/2011г. по гр.д.№356/2011г. на Ямболски окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания , че надлежен ответник по иска за собственост е държавата, а въпросът кой е конкретният правен субект, който я представлява е въпрос на процесуално представителство, а не на процесуална легитимация. В случая надлежен представител е министърът на благоустройството и регионалното развитие, който следва да бъде конституиран в процеса.
При новото разглеждане на делото въззивният съд частично е отменил решение по гр.д.№ 117/2011г. на ТРС и е признал за установено по отношение на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че Т. И. Т. и К. И. Т. са собственици на основание давностно владение и наследство на 3894/5466 ид.ч. от дворно място, представляващо ПИ-19, целият с площ 5466 кв.м. по ПУП на [населено място], за което са отредени УПИ VІ-19,VІІ-19 и VІІІ-19, кв.4 по ПУП.
Въззивният съд е приел, че с оглед така очертания предмет на въззивното производство от оплакванията във въззивната жалба, ограниченията по чл.269 ГПК, както и във връзка с възраженията на ответника по чл.131 ГПК, следва да се приеме за установено, че ищците са наследници на И. К.,поч.2002г., който е притежавал недвижим имот към момента на образуване на ТКЗС в [населено място], представляващ дворно място от 6450 кв.м. с построена в него къща, който е съставлявал имот № 136, кв.23 по плана от 1948г. След 1944г. без законово основание от имота държавата е отнела 3894 кв.м. Останалите 2556 кв.м., представляващи сега УПИ ХІ-20,кв.4 по плана от 2007г., са останали собственост на наследодателя на ищците. Налице са предпоставките на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ /ред. 21.11.1997г./ за възстановяване собствеността върху отнетия без законово основание имот в лицето на общия наследодател. Ищците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на процесния имот № 116/2008г., издаден на основание чл.9 ЗВСОНИ. От данните по делото за построените в имота сгради, за които липсват доказателства за законност на строежа следва, че е приложима разпоредбата на чл.2,ал.6 ЗОСОИ собствеността върху земята се възстановява реално.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора правен въпрос, определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл.288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. В разглеждания случай посочените в изложението материалноправни въпроси не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване. Те не са относими към решаващите изводи на въззивния съд. Тези въпроси не са били включени в предмета на спора с въведените от самия касатор в качеството му на ответник по реда на чл.131 ГПК възражения за липса на материалноправни предпоставки за реституция по чл.2,ал.2 ЗВСОНИ, както и за приложимост на разпоредбата на 45,ал.10 ППЗСПЗЗ. Ето защо и приложената съдебна практика не може да се приеме за относима към повдигнатите с касационната жалба правни въпроси. Изложеното не представлява формулиран правен въпрос, съгласно ТР№1/2009г., ОСГТК, по който да се е произнесъл въззивният съд, който да е бил предмет на спора пред него и да е бил включен в решаващите му изводи. Когато ищецът претендира съществуването на едно материално субективно право, той въвежда правопораждащите факти с иска, а ответникът въвежда правоизключващите, правоунищожаващите, правоотлагащите и правопогасяващите факти с възражения. С тези свои процесуални действия страните очертават предмета на доказване. Възраженията на ответника по иска относно предпоставките за реституция са направени за първи път в касационната жалба срещу решението след повторното разглеждане на делото от въззивния съд макар да е имал процесуална възможност да стори това пред въззивната инстанция с оглед отменителното решение на ВКС и дадените указания по прилагане разпоредбата на чл.131 ГПК и извършване на процесуални действия при новото разглеждане. По начало в касационното производство се осъществява само контролна дейност и негов предмет е проверка на правилността на въззивното решение, с оглед приетата от него за установена фактическа обстановка. В касационното производство не могат да се обсъждат нови доводи и възражения, които не са били заявени в инстанцията по същество. Поставените сега от касатора въпроси са по същество, те не са били включени по надлежния ред в предмета на спора пред въззивния съд и в решаващите му изводи. При това положение те не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението в производството по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски, поради липса на доказателства за такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.04.2013г. по гр. дело № 241/2012г. на Ямболския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: