О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 11.01.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на тридесети декември, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.1325 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. Г. от гр. Р. срещу въззивно решение № 40 от 30.04.2009 год. по гр.д. № 81/2009 год. на Разградски окръжен съд, с което е отменено решението на Разградския районен съд от 08.01.2009 г. по гр.д. № 698/2008 г., с което са определени мерки на лични отношения между С. Ц. П. и С. П. П. и тяхната внучка С. К. Г. и вместо него е постановено ново, с което съдът е определил бабата и дядото да взимат в гр. Л. детето С. за по една седмица, последната от месеца на всеки тримесечен период от календарната година от 10.00 часа в събота до 10.00 часа на следващата събота; да се срещат в гр. Р. с детето всяка втора и четвърта събота от 10.00 ч. до 18.00 часа на два месеца от тримесечния период, когато детето няма да пребивава в гр. Л. да вземат детето С. за 20 дни, през летните месеци, когато баща му К. Г. не е в платен годишен отпуск, на основание чл.70, ал.2 СК.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото.
Ответниците по касационната жалба С. Ц. П. и С. П. П. в писмения отговор изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е определил режим на лични отношения на бабата и дядото с внучката им С. К. , като е приел е, че няма пречки последната седмица на всеки три месеца детето да пребивава при баба си и дядо си в гр. Л., както и 20 дни през лятото, както и всяка втора и четвърта събота от 10.00 ч. до 18.00 ч. на всеки два месеца от тримесечния период да се срещат с детето в гр. Р., където то постоянно живее с баща си- жалбоподателя.
Поставеният материалноправен въпрос касае критериите от които съдът следва да се ръководи при определяне личните отношения между внуци и баба и дядо. Трайната практика на ВКС намерила отражение и в Постановление № 1/1974г. на Пленума на ВС, която намира приложение и при определяне личните отношения между баба и дядо и внуци сочи критериите от които съдът следва да се ръководи, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай, от значение за интересите на детето, за да определи подходящи лични отношения между бабата и дядото и внуците. Тази практика не е съобразена от въззивния съд с оглед посочените критерии и нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на детето в конкретния случай, с оглед на което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационната жалба следва да се допусне до разглеждане по същество.
Указва на К. П. Г. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
Водим от горното с което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 40 от 30.04.2009 год. по гр.д. № 81/2009 год. на Разградски окръжен съд.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :