О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 14.01.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети януари двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Жива Декова
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4842/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Е. Ш. Ш. ЕГН ********** от с. Г., област Смолян чрез процесуален представител адвокат Н против въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 412/16.07.2008 г. по гр. д. № 369/2008 г., с което е оставено в сила решение на Девински районен съд № 259/6.02.2008 г. по гр. д. № 213/2007 г., с което е отхвърлен предявения на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД от Е. Ш. Ш. против С. Д. Ш. иск за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 2, том І, рег. № 23, НД № 4/99 г. по описа на ДРС, с който Е. Ш. Ш. е продала на С. Д. Ш. ? идеална част от дворно място, цялото с площ от 410 кв.м., имот пл. № 61, за който е отреден парцел ****, кв. 3 по ЗРП на с. Г., застроено с двуетажна жилищна сграда, с площ 33 кв.м., с граници: изток-улица, запад-имот пл. № 53-Мустафа и Ш. Д. , север-имот пл. № 93- Емин А. Д. и юг-парцел ****детска градина.
С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като са посочени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Моли съда да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, с което Смолянският окръжен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, какъвто е иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и по съществен процесуалноправен въпрос, свързан с прилагането на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./ – въпроси решени в противоречие с практиката на ВКС /по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, решавани са противоречиво от съдилищата /по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ и са от значение за точното прилагане на закона /по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК/. В подкрепа на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на р. № 15/1972 г. на ОСГК на ВС, според което: „За да се вземат предвид от съда фактите, които се отнасят към основанието на иска, настъпили след като той е бил предявен, на основание чл. 188, ал. 3 ГПК е необходимо те да бъдат наведени от ищеца под формата на изменение на иска по реда на чл. 116, ал. 1 ГПК”. Това изискване се отнася и за ответника, който до края на делото не е предявил насрещен иск, респ. инцидентен установителен иск с твърдение, че след предявяване на иска са настъпили факти, отнасящи се към основанието на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради което въззивният съд неправилно е приложил чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./. Да се има предвид и р. № 378/7.05.2007 г. на ВКС, ІV г. о., според което: „Всеки съсобственик може свободно да продаде своята идеална част от имота на друг съсобственик… Когато в имота има няколко съсобственици продажбите между тях се извършват свободно и не се изисква да се поканят всички останали съсобственици. Такава покана е необходима само когато съсобственикът се разпорежда чрез продажба с частта си в полза на трето-външно за собствеността лице”, както е в конкретния случай.
Ответникът по касация Ш. Д. Ш. /Стою Д. Ш. / е оспорил жалбата с доводи, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Н.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационно обжалване на решението Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. констатира следното:
За да остави в сила отхвърлителното първоинстанционно решение по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД въззивният съд е приел, че с процесния договор за покупко-продажба с нот. акт № 2/1999 г. ищцата е продала на ответника-неин син ? ид.ч. от дворно място със задължение на ответника да не възпрепятства по никакъв начин правото на ищцата да преминава по ивица с ширина от 2 метра от главния път до построената в имота паянтова жилищна сграда, ползвана от ищцата и съпругът й, като в договора за покупко-продажба не е определено местоположението на тази пътека. Договорът в частта на задължението на ответника е съобразен с влязло в сила решение по гр. д. № 188/03 г. на ДРС, проведено между съпругът на ищцата Д ответника, като е разрешен спор с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС – на Д. Ш. е предоставена за ползване ивица с ширина от 2.5 м в югоизточната част на имота, с което му е осигурен достъп /и на ищцата/ от главния път до жилищната им сграда. Струпаните от ответника камъни върху част от пътеката с оглед бъдещо строителство са премахнати от ответника съгласно заключението на вещите лица от съдебно-техническа експертиза. Твърдението на ищцата за струпването от ответника на камъни е въведено от ищцата в хода на делото в подкрепа на твърдението в исковата молба, че е възпрепятствана при ползването на пътеката от 2 м, респ. че е налице неизпълнение на договора. Твърдението на ищцата, че при покупко-продажбата е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС е въведено с въззивната жалба.
За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното решение, трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Съществен правен въпрос е само този, които има отношение към правилността на постановеното решение и разрешението му е могло да се отрази на изхода на спора.
Конкретният случай не е такъв.
С изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване не е посочен и обоснован съществен материално или процесуалноправен въпрос и изложението не отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, какъвто бил иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и по съществен процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./ е твърде общо. Липсват аргументи за обосноваване посочените основания за допустимост по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Посочените решение № 15/72 г. на ОСГК на ВС и решение № 378/7.05.2007 г. на ВКС по гр. д. № 62/2006 г., ІV г. о. не се поставят на обсъждане, тъй като не са относими към процесния случай.
По изложените съображения касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски по делото за тази инстанция-заплатено възнаграждение на един адвокат в размер на 250.00 лв. по договор за правна защита и съдействие № 003577/20.10.2008 г.
Въховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 412/16.07.2008 г. по гр. д. № 369/2008 г.
ОСЪЖДА Е. Ш. Ш. ЕГН ********** от с. Г., община Д., област Смолян да заплати на Ш. Д. Ш. ЕГН ********** от с. с. сумата 250.00 лв. разноски по делото за тази инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: