О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
гр. София, 05.01. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 656 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. Т. срещу решение № 39/09.02.2011 г. по въззивно гр. дело № 33/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С него, при постановена отмяна на решение № 335/01.11.2010 г. по гр. дело № 703/2010 г. на Велинградския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу Д. горско стопанство (Д.) “Селище”, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
Ответното Д. “Селище” в отговора на касационната жалба поддържа становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните, е надлежно мотивирана – от “цифровата” и текстовата й част по несъмнен начин се установява волята на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ, въпреки посочването на основанието по чл. 330, ал. 2, т. 7 от КТ. В тази връзка е посочено и че от съдържанието й могат да се изведат конкретни данни за фактическото и правно основание, обосноваващо прекратяването на трудовото правоотношение, както и че основанието по чл. чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ не изисква мотивиране на заповедта за уволнение. Прието е в този смисъл, че не е била ограничена съдебната защита на ищеца против тази заповед, аргумент за което са и изложените обстоятелства в исковата молба. Въззивният съд е приел за безспорно установено по делото и наличието на визираното в заповедта за уволнение, основание по чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ – ищецът се е намирал в йерархическа връзка на ръководство и контрол със своя брат А. М. Т. – негов роднина по съребрена линия от втора степен, което предполага нетърпимост на съществуващото трудово правоотношение и налага неговото незабавно прекратяване, без възможност за преценка дали това да бъде сторено. С оглед на това, въззивният съд е счел, че е налице несъвместимост за заемане на длъжността, по смисъла на чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ, и трудовото правоотношение между страните е прекратено законосъобразно.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са посочени два правни въпроси, като общи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а именно: 1) следва ли заповедта по чл. 330, ал. 2, във вр. с чл. 107а, ал. 1 от КТ, с оглед “санкционния” й характер, да е не бланкетна, а да бъде мотивирана с посочване на точно, конкретно и ясно правно основание, съответстващо на правилната правна норма, за да бъде законосъобразна; и 2) следва ли съдът да тълкува коя правна норма е имал предвид работодателят, при неправилно и непълното й посочване в заповедта, и следва ли да прилага тази правна норма. По отношение и на двата правни въпроса се сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като в тази връзка се развиват доводи, че те са от значение за развитие на правото, както и за точното прилагане на закона.
Въззивния съд се е произнесъл и по двата правни въпроса с обжалваното решение, като разрешаването им е обуславящо крайният му извод по спора. Поради това, и двата въпроса представляват общи основания за допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК (така – и т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Разрешение и на двата правни въпроса, обаче е дадено с постановените по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 46/04.07.2011 г. по гр. дело № 16/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 334/23.04.2010 г. по гр. дело № 427/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В първото от тези касационни решения, по въпроса за мотивиране на заповедта за уволнение при условията на чл. 330, ал. 2, т. 7 от КТ и чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ, е прието следното: Във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота за основанието, на което се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и поради правните последици. От значение е именно основанието, посочено в заповедта за уволнение, а не друго, макар и обективно да е съществувало към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, като е възможно и посочване на повече от едно основание за уволнение. Причините за уволнение могат да бъдат посочени и в друг документ, към който препраща заповедта, стига той да е известен на работника или служителя. Възможно е работодателят да не е посочил правно основание или да е объркал правната квалификация – от значение са изложените обстоятелства. Важното във всички случаи е работникът или служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно. Няма и законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на законодателя, какъвто е случая с хипотезите на чл. 330, ал. 2, т. 7 и т. 8 от КТ. В заключение е прието, че мотивите на заповедта за уволнение и в двете хипотези могат да се изчерпят само с цитиране на съответната правна норма или само с възпроизвеждане на текста на съответния фактически състав. Във второто посочено касационно решение е прието, че разпоредбата на чл. 330, ал. 2 от КТ, във всичките й хипотези – точки от 1 до 9, е императивна. Конкретно относно чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ е прието, че е налице хипотеза на нетърпимост по отношение съществуването на трудовото правоотношение, което налага неговото незабавно прекратяване, без значение каква е волята на страните; законът не е дал възможност на работодателя да преценява дали да уволни работника или служителя, както е в хипотезата на ал. 1 от чл. 330 от КТ.
Така формираната по реда на чл. 290 от ГПК, задължителна за първоинстанционните и за въззивните съдилища практика на ВКС по посочените от касатора два правни въпроса, е в принципно съответствие с константната практиката на ВКС относно мотивирането на писмения акт за прекратяването на трудовото правоотношение – и на други основания за това, и в съответствие със спецификите на всяко от тях. Тази практика се споделя и от настоящия състав на ВКС, като тя не се нуждае от промяна, нито поради това да е създадена при неточно тълкуване на закона, нито поради законодателни промени или поради изменения на обществените условия. Ето защо, посочените от жалбоподателя правни въпроси не са от значение за точното прилагане назакона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (така – и т. 4 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). В тази връзка следва да се отбележи (макар жалбоподателят да не сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК) и че обжалваното въззивно решение е постановено при съобразяване на посочената практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК.
От изложеното следва, че в случая не е налице соченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване въззивното решение, поради което то не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 39/09.02.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 33/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.