ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 13
София, 14.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 900-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. П. Г. и И. М. И. и двамата от г. София срещу въззивното решение от 12.05.09 г. по г.д. № 3985/06г. на СГС, ІV-то “Д” отд., с което е оставено в сила решението от 16.08.06г. по г.д. № 4334/05г. на СРС, 74-ти с-в.
С последното са отхвърлени исковете им срещу ЗК”Х”АД/в несъст./-г. София, предявени в обективно съединение на основание чл.399 ал.1 ТЗ/отм./ за сумата 4369.00 лв.,представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка “каско” и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 254 лв., представляваща мораторна лихва за периода 28.12.02 г.-16.06.03г.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че застрахователно обезщетение по имуществена застраховка “каско” не се дължи за вреди, причинени от кражба на отделни части, оборудване и принадлежности на МПС, както и на вещи и предмети, намиращи се в автомобила.
Касаторът обосновава в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване това, предвидено в чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В тази връзка развива съображения относно неправилно прилагане на чл.390 ал.1 ТЗ/отм./ и чл.399 ТЗ/отм./ и липса на съдебна практика в хипотезата на заплащане на застрахователно обезщетение за вреди, причинени от кражба на отделни части, оборудване и принадлежности на МПС, както и на вещи и предмети, намиращи се в автомобила.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
За да отхвърли предявените в обективно кумулативно съединение искове срещу ЗК”Х”АД/в несъст./-г. София, предявени на основание чл.399 ал.1 ТЗ/отм./ за сумата 4369.00 лв.,представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка “каско” и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 254 лв., представляваща мораторна лихва за периода 28.12.02 г.-16.06.03г. въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че покритите рискове по “клауза 3” от ОУ/т.6/ към застрахователния договор между страните по делото от 3.08.01г. изключва вредите, причинени от кражба на отделни части, оборудване и принадлежности на МПС, както и на вещи и предмети, намиращи се в автомобила, каквото в конкретния случай е застрахователното събитие, настъпило на 3.06.02г.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираното в касационната жалба основание за допустимост по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК приема следното:
Материално правният въпрос от значение за правилността на решението в конкретния случай е: Има ли противоречие между “клауза 3” от ОУ-т.6 към застрахователния договор между страните по делото от 3.08.01г., която визира обема и съдържанието на рисковете, които са изключени от задължението за изплащане на обезщетение и чл.390 ал.1 ТЗ/отм./.
От данните по делото е установено, че в края на м. Септември 2002 г. процесният автомобил е бил открит без необходими принадлежности, каквито са предните седалки, акумулатор, решетка с предни фарове и броня, задна врата с регистрационна табела и др. В “клауза 3”т.3.1 от ОУ към застрахователния договор между страните по делото от 3.08.01г.-т.3.1 е предвидено, че всички монтирани от производителя части, оборудване и принадлежности спадат към т.нар. покрити рискове. Противното разрешение е предвидено в т.6.1 от “клауза 3”-т.3.1 от ОУ към застрахователния договор между страните по делото от 3.08.01г.
Въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с цит. т.3.1 от “клауза 3” от ОУ към застрахователния договор между страните по делото от 3.08.01г., обстоятелство което налага изясняване на поставения основополагащ материално правен въпрос от значение за правилността на решението. Това от своя страна обуславя и наличие на основанието за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 12.05.09 г. по г.д. № 3985/06г. на СГС, ІV-то “Д” отд., с което е оставено в сила решението от 16.08.06г. по г.д. № 4334/05г. на СРС, 74-ти с-в.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 12.05.09 г. по г.д. № 3985/06г. на СГС, ІV-то “Д” отд., с което е оставено в сила решението от 16.08.06г. по г.д. № 4334/05г. на СРС, 74-ти с-в.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметката на ВКС 93 лв. държавна такса в 7-дневен срок от съобщението на основание чл.18 ал.2 т.2 от Т. за ДТ и да представи платежен документ, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване от Председателя на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: