О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 01.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.02.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 376 /2012 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. В. Д., гражданин на Великобритания против въззивното решение на Софийски градски съд от 28.12.2011год., по в.гр.д.№ 7184/2011 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски районен съд № І-49-107 от 25.11.2010 год., по гр.д.№ 53873/2009 год. за отхвърляне на предявения от настоящия касатор, в качеството му на ищец, срещу [фирма], [населено място] иск по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД – за връщане на сумата 10 493 евро, с левова равностойност 20 522.52 лв. като недължимо платена, заедно със законната лихва върху тази сума и присъдените в полза на ответника деловодни разноски от 100 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон – чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила, свързани с преценката на събраните по делото доказателства, задължението на съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, ако са от значение за спорното право и изискуемото се съдържание на съдебното решение – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
При условията не евентуалност касаторът, чрез процесуалния си представител адв.Н.С.- САК, поддържа и оплакване за нищожност на обжалваното решение, който порок – касационно основание по чл. 281, т.1 ГПК, е обоснован с отсъствие на елементи от задължително нормативно определено съдържание на решението.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно на въведените касационни оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение н ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно. Съгласно действащата процесуална уредба на касационното производство допускане на касационното обжалване, имащо факултативен, а не задължителен характер, е предпоставено от произнасяне на въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от селективните основания по чл.280, ал.1, т.1- 3 ГПК.
Този конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, включващ се в предмета на спора, индивидуализиран чрез заявеното с исковата молба основание и петитум, съгласно постановките в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, следва да е обусловил решаващите правни изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото, като същият определя и рамките в които касационната инстанция е оправомощена да извърши преценката за допускане на касационното обжалване и наличие на критериите – основен и допълнителен, предвидени в нормата на чл.280, ал.1 ГПК.
Затова и отсъствието на формулиран конкретен правен въпрос, притежаващ посочената по- горе правна характеристика в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, според задължителните за съдилищата разяснения в т.1 на ТР № 1/19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, сама по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да подлежат на обсъждане твърдяните допълнителни селективни основания за същото.
В разглеждания случай касаторът въобще не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, а е анализирал съдебната практика на ВКС – задължителна и по отделени казуси, в контекста на въведените с касационната жалба касационни основания за необоснованост и неправилно приложение на процесуалния закон.
Следователно, доколкото ВКС не само не е длъжен, но по съображения черпени от диспозитивното начало и равенството на страните в процеса, не и оправомощен да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, съдържащи се в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК или от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, то основната обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК се явява недоказана и искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Що се касае до оплакването за нищожност на обжалваното въззивно решение, то съгласно т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, така въведеното касационно основание наистина обуславя допускане на касационното обжалване и при отсъствие на формулиран от касатора правен въпрос, т.е. служебно от касационния съд, но само, ако съществува достатъчна вероятност да е налице, каквато в случая отсъства.
Отличителен белег на нищожното решение, при липсата на законово определение на същото, съгласно последователната практика на ВКС е, че същото не отговаря на изискванията за валидно постановен съдебен акт – постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда, от ненадлежен орган, функциониращ ненадлежен състав, срещу лице, което не е подчинено на правораздавателната власт на българския съд, или не е изготвено в изискуемата се от процесуалния закон писмена форма, подписано е с особено мнение от двама от членовете на съдебния състав, останало е въобще неподписано или е подписано само от един от членовете на съдебния състав, разгледал спора, или е абсолютно неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се изведе дори при тълкуване, каквито пороци не само не се твърдят от касатора по отношение на въззивния съдебен акт на СГС, но и обективно отсъстват.
В случая твърдяното от касатора нарушение на процесуалния закон, във вр. с отменителното основание по чл.281, т.2 ГПК, се свежда до липса на пълнота в мотивите на обжалвания въззивен съдебен акт, каквито формално съществуват и са достатъчно ясни, за да е разбираема волята на решаващия съд, т.е. до нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, който порок, дори евентуално да е налице би довел до процесуална незаконосъобразност на същия, но не до неговата нищожност.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд от 28.12.2011год., постановено по в.гр.д.№ 7184/ 2011 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.