7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
С., 11,02,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 926 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 6261/6.ХІІ.2010 г. на гръцкото „А. Б.” А.Е. чрез неговия клон у нас [фирма] – С., подадена против въззивното определение на К. ОС, ГК, от 15.ХІ.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 735/10 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на Б. срещу първоинстанционното разпореждане на Д. РС от 14.VІ.2010 г. по ч. гр. дело № 1152/2010 г.: за отхвърляне на заявлението й за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изп. лист по реда на чл. 417, т. 2 ГПК срещу длъжника по сключен на 20.VІ.2008 г. потребителски кредит „В.” К. Д. А. от[населено място] за заплащане на главница в размер на 5 689.12 лв., договорна лихва в размер на 740.33 лв. за периода от 20.ІІ.2009 г.-14.ІІІ.2010 г., 26.63 лв. – наказателна лихва за забава върху просрочената главница за периода 20.ІІІ.2009 г.-14.ІІІ.2010 г., а същото и законна лихва, считано от 18.V.2010 г. и до изплащането на главницата.
Оплакванията на Б. частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила: отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2 и 3 ГПК. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да се задължи „РС-Дупница да издаде заповед за незабавно изпълнение и изп. лист срещу К. Д. А. за сумите, посочени в Заявление по чл. 417 ГПК от 18.05.2010 г.”, като ведно с това бъдат присъдени на Б. частен касатор направените деловодни разноски за трите съдебни инстанции, вкл. и платения адвокатски хонорар в размер на 180 лева.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор „А. Б.” А.Е.-Г., чрез клона си у нас, обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на всяко от трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение К. ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в Р. № 634/12.ХІ.2007 г. по т.д. № 391/07 г. на І-во г.о., както и в Р. № 58/15.ІV.2009 г. по т.д. № 584/08 г. на ІІ т.о., по процесуалноправния въпрос за необходимостта от ангажиране на доказателства, удостоверяващи факта на неплащането от страна на длъжника по кредита с конкретно посочване на непогасените вноски и датата на спиране на плащането по кредита. В изложението на частния касатор към жалбата му обаче липсва ясно и точно формулиран друг правен въпрос, по който К. ОС да се е произнесъл и същият да е решаван противоречиво от съдилищата в Р., а твърдяното обстоятелство, че заявления на същата Б. по чл. 417, т. 2 ГПК са били уважени от районни съдилища в градовете Л., К., М. и Г. Т. не означава непременно, че това е станало в идентични хипотези на обявени за предсрочно изискуеми потребителски кредити. Същевременно по основанието, визирано в т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, Б. частен касатор поддържа, че произнасянето на въззивния съд по правния въпрос за необходимостта от индивидуализиране вземанията й „с характеристики, чрез които те да се отграничат от други сходни вземания”, било от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба К. Д. А. от[населено място], област К. не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред К. ОС, частната касационна жалба на „А. Б.” А.Е.-Г. чрез [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване единствено в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 2 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.VІІ.1994 г. /отм./; с тълкувателни решения на ОСГТК и ли само на Общо събрание на всяка една от тези две колеги поотделно или на решение, „постановено по реда на чл. 290 ГПК”. От цитираните и представени от Б. частен касатор две решения на отделни състави на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК е само това на състава от второто отделение търговската колегия на ВКС: Р. № 58 от 15.ІV.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. То е в смисъл, че „уговорената с договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично с факта на неплащане на две анюитетни вноски с настъпил падеж, а с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем, което може да стане и с молбата за издаване на изпълнителен лист за цялата сума, /от който момент тече 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в който кредиторът трябва да предяви иск срещу длъжника/”. Следователно касационно обжалване на атакуваното въззивно определение на К. ОС ще следва да се допусне в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща в случая приложното му поле с наличието на противоречие между приетото с това влязло в сила решение по чл. 290 ГПК, от една страна, и произнасянето на въззивния съд по процесуалноправния въпроса за необходимостта от доказателства кои вноски не са били погасени.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Въззивната инстанция е споделила решаващия правен извод на първостепенния съд за отхвърляне заявлението на Б. по чл. 417, т. 2 ГПК, приемайки, че макар представеното с искането извлечение от счетоводните й книги да е било редовно от външна страна, то не удостоверявало подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Изводът е необоснован и незаконосъобразен. Логически всяко едно искане, основано на документ по т. 2 на чл. 417 ГПК, се гради върху твърдение на подателя му за наличието на определен отрицателен факт /неплащане/ в производство, което се развива едностранно – до момента на връчването на длъжника на заповедта за незабавно изпълнение. Възможността заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК да бъде удовлетворено произтича всъщност от презумпцията за вярно отразяване на настъпилите факти в разчетните отношения между Б. кредитор, която води счетоводството и длъжника, а оттам следва, че съставеното по установения от ЗСч ред банково извлечение, т.е. редовното от външна страна, е винаги директно скрепено със съответната удостоверителна сила. Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължените на договорените дати за плащане, както и в случаите когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок „на една или повече” вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК „въз основа на извлечение от счетоводните си книги”. С оглед на това нормативно положение и при съпоставка между размера на отпуснатия и усвоен от А. целеви потребителски кредит от 6000 лв., а с лихвата по чл. 430, ал. 2 ТЗ – 9 361.92 лв., уговореният между страните по тази банкова сделка начин на погасяването с план от 96 равни месечни анюитетни вноски или в продължение 8 години, по 97.52 лв. месечно, считано от датата 20.VІІ.2008 г., когато е падежа на първата от тях/, клаузата по чл. 20.1 във вр. чл. – за просрочие в плащането на две последователни месечни погасителни вноски като основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, изричното му обявяване за такъв на дата 15.ІІІ.2010 г., както и твърдението на Б. в заявлението й по чл. 417, т. 2 ГПК, че в течение на „повече от 360 дни” от подаването му кредитополучателят е преустановил плащанията /т.е. непогасени са се оказали много повече от 2 вноски/, са все обстоятелства, които в съвкупност налагат извод, че искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист въз основа на представеното извлечение от счетоводните книги на [фирма] – С. е следвало да се уважи. Не се констатира липса на данни докога длъжникът е плащал и откога е спрял плащанията, при съдържащото се в заявлението твърдение на Б., че от страна на А. погасителни вноски са били всъщност правени до 20.V.2009 г. /вкл./, след което в течение на близо година плащанията са били преустановени. Процесният целеви потребителски кредит е бил затова обявен за предсрочно изискуем – без кредитополучателя да бъде изрично уведомяван, защото към датата 15.ІІІ.2010 г. със сигурност е имало вече натрупани повече от две неплатени месечни погасителни вноски. Ирелевантно е настъпилата предсрочна изискуемост на кредита да се свърза в случая с друга дата, различна от твърдяната в заявлението на Б..
С оглед изложеното следва атакуваното въззивно определение на К. ОС да се отмени, ведно с потвърденото първоинстанционно разпореждане на Д. РС, както и да се допусне издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК и на изп. лист срещу А., за което делото следва да се върне на първата инстанция за изпълнение, вкл. и ведно с присъждане на всички направени от Б. разноски за трите съдебни инстанции.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ въззивното определение на К. окръжен съд, ГК, от з.з. на 15.ХІ.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 735/2010 г., КАКТО И потвърденото с него разпореждане на Д. РС от з.з. на14.VІ.2010 г. по ч. гр. дело № 1152/2010 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на основание чл. 417, т. 2 ГПК И ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ в полза на „А. Б.” А.Е. – Г. чрез нейния клон [фирма] със седалище и адрес на управление в[населено място], бул. „В. Л.” № 15-17 срещу длъжника К. Д. А., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в гр. „Д., област К., [улица], вх. „А”, ет. ІІ, ап. № 6 по сключен помежду им договор за потребителски кредит „В.” № 194-043/20.VІ.2008 г., обявен за предсрочно изискуем, ЗА ВСИЧКИ ПОСОЧЕНИ В ЗАЯВЛЕНИЕТО СУМИ И ВЕДНО С НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ ПРЕД ТРИТЕ ИНСТАНЦИИ
В Р Ъ Щ А делото на Д. районен съд за изготвяне на заповедта по чл. 417, т. 2 ГПК и на изпълнителния лист в полза на Б. срещу К. Д. А. от[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 926 по описа за 2010 г.