О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 11.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети март през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 13 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 т. 2 във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Т” О. – София с вх. № 8482/10. ХІ.2008 г., подадена против определение № 371 на Сливенския окръжен съд, ГК, от 2. Х.2008 г., постановено по ч.гр. дело № 443/05 г., с което е било оставено без уважение искането на търговеца-настоящ частен жалбоподател за присъждане на съдебно-деловодни разноски по влязлото в сила въззивно решение на този съд в частта му за разликата от 500 лв и до претендирания от него размер от 1 500 лв. Поддържа се, че в конкретния случай обжалваемият интерес надхвърлял 1 000 лв., защото не била уважена онази част от искането за разноски, представляваща равностойността на платената от д-вото държавна такса в размер на 1 020 лева.
Ответното по частната жалба „У” А. – София е изразило становище чрез изп. си директор Л. М. , че тя е изцяло неоснователна.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Сливенския ОС частната жалба на „Т” ООД-София ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. В конкретния случай атакуваното от „Т” О. – София определение е било постановено по искането на това д-во с правно основание по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ за присъждане на разноски в размер общо на 1 500 лв., от които: 1 020 лв. – внесена от търговеца на 16.VІ.2006 г. държавна такса; 240 лв. – внесен на 2.ІІ.2007 г. депозит за вещо лице и други 240 лв.- отново депозит за вещо лице, внесен на датата 31.VІІІ.2007 г. Точно това са били пределите на произнасянето на Сливенския ОС, очертани с молбата на „Т” О. – София с вх. № 6551/15.VІІІ.2008 г. При положение, че от общо претендираната сума за разноски в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, този съд е присъдил на настоящия частен жалбоподател сума в размер на 540 лв. /петстотин и четиридесет лева/, отхвърлената част от искането е с равностойност 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/. Последната представлява равностойността на обжалваемия интерес по делото, който в случая е под законоустановения минимум от 1 000 лв.
С оглед изложеното не следва да се обсъжда доколко настоящата недопустима частна жалба съответства на изискването по чл. 275, ал. 2 във вр. чл. 260, т. 3 ГПК да съдържа указание в какво се състои порочността на атакуваното с нея определение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Т” О. – София, продадена от управителя му Х. Г. Х. със съдебен адрес в гр. Ст. З. , ул. „Х” № 86, ет. ІІ, против определение № 371 на Сливенския окръжен съд, ГК, от 2. Х.2008 г., постановено по гр. д. № 443/05 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2