О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр. София, 12.03.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. № 1990 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
„Окко 1“ ЕООД обжалва определение № 1713 от 31.05.2018 г. по т.д. 5624/17 г. на САС, ТО, 11 състав, с което е оставено без уважение искането му за допълване на решение № 354/09.02.208 г. по т.д. 5624/17 г. на Софийски апелативен съд в частта му относно разноските като се оставя без уважение искането му за отмяна на решението в частта за присъждане на разноски на „БАКБ“ АД в размер на 16 200 лв, направени пред първата инстанция. Счита, че определението е незаконосъобразно и следва да се отмени, като вместо него се отмени първоинстанционното решение в частта за разноските в размер на 16 200 лв. Липсвало плащане на адвокатското възнаграждение. Това възражение не било обсъдено от съда. Подробно излага съображения относно представените от банката доказателства във връзка с доказване, че разноските са направени и следва да се присъдят. Моли да се отмени обжалваното определение и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено решението на СГС в частта относно присъждането в пол а на ответника БАКБ АД разноски в производството, представляващи адвокатско възнаграждение на адвокатско дружество „В. и ко“ в размер на 16 200 лв.
„Българо американска кредитна банка“ АД оспорва частната жалба в подадения отговор. Счита, че е неоснователна. Сочи, че плащанията по банков път представлявали безналични плащания с електронни пари, а те за разлика от наличните били вземания срещу техния издател и не били движими вещи. Плащането се уреждало от чл. 305 от ТЗ. При безналичните плащания за разлика от наличните погасяването на задължението не било в момента на предаване на паричните знаци, изразяващи стойността на задължението. При плащанията с електронни пари моментът, в който можело да се счете, че има плащане е когато се завери сметката на кредитора , по която са постъпили сумите. Заверяването на сметката на адвокатското дружество било доказано и било правилно определението след намаление на възнаграждението. Моли да се остави без уважение частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Съобщение с препис от обжалваното определение е връчен на 08.06.2018 г. Частната жалба е подадена на 14.06.2018 г. Следователно е в срока по чл. 275 от ГПК.
С определението, което се обжалва, Апелативен съд – [населено място], е допълнил решение № 354 от 09.02.2018 г. по т.д. 5624/17 г. на Апелативен съд – София в частта за разноските като е оставил без уважение искането за отмяна на решение № 1633/15.08.2017 г., СГС, ТО, VI-22 състав в частта за разноските. Приел е, че е сезиран надлежно с молба вх. 5434/18 г. от „ОККО 1“ ЕООД. Но че от представените към списъка по чл.80 от ГПК доказателства: фактура, мемориален ордер и одобрение на банката се удостоверява извършеното плащане и е приел, че се дължат разноски на „БАКБ“ АД.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая Апелативен съд – София не е бил компетентен да се произнася по този ред при обжалване на частна жалба срещу решението в частта за разноските по искането на касационния жалбоподател.
На първо място, искането, формулирано във въззивната жалба, на което молителят се е позовал в подадената молба по чл. 248 от ГПК до Апелативния съд [населено място], засяга първоинстанционното решение. Нормата на чл. 248 от ГПК предвижда изменение на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил. С тази уредба законодателя е предвидил поправка на решението само в частта за разноските от съда, който го е постановил. Софийски апелативен съд не е компетентен да преразглежда постановеното от Софийски градски съд в решението по делото в частта за разноските. Но не и да пререшава въпроса с разноските, без да има въззивна жалба или ако потвърждава решението на първата инстанция. В този смисъл, в случая Софийски апелативен съд е постановил недопустимо определение, произнасяйки се по искането да измени своето решение като промени присъдените със съдебното решение от първоинстанционния съд разноски. Във въззивната жалба на „ОККО 1“ ЕООД по същество е инкорпорирано искане за изменение на решението на първоинстанционния съд в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК. Това искане е следвало да бъде възприето вярно от въззивния съд като искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК от Апелативния съд – София и да бъде изпратено по компетентност на Софийски градски съд. Независимо от изложените обстоятелства в молбата за изменение на решението в частта за разноските, въззивният съд не може да преразглежда решението на първоинстанционния съд в частта за разноските. Въззивният съд е компетентен да разглежда първоинстанционното решение в частта за разноските на основание чл. 274, ал. 2, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК само когато първоинстанционният съд се е произнесъл с определение на основание чл. 248 от ГПК, което е предвидено в закона, че може да се обжалва. Дори и при потвърждаване на решението на първата инстанция въззивният съд не е компетентен за първи път да измени решението на първата инстанция в частта за разноските. Налице е предвидено в закона задължително произнасяне на първоинстанционния съд по реда и в сроковете, предвидени в чл. 248 от ГПК, в частта за разноските когато има искане за изменение и допълнение на решението и едва след това произнасяне може въззивният съд, ако е сезиран с частна жалба да се произнесе. Ето защо, произнасяйки се с определение № 1713/31.5.2018 г., Апелативен съд – София допълвайки решението по делото като оставя без уважение искането за отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който на основание чл. 278, ал.4 вр. чл. 270, ал. 3 от ГПК следва да се обезсили.
При този резултат, доколкото има искане, инкорпорирано във въззивната жалба и с оглед на постановеното решение по настоящето дело, ще следва да се върне делото на Апелативен съд – София, който да администрира подадената въззивна жалба, съдържаща в себе си молба за изменение на решението на първата инстанция в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК.
Върховният касационен съд на Р България
О П Р Е Д Е Л И
ОБЕЗСИЛВА определение № 1713 от 31.05.2018 г. по т.д. 5624/17 г. на САС, ТО, 11 състав.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на настоящето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: