О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 13.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1078/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 280, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. С. А. и В. М. А. против определение № 338 от 19.07.2012 г. по гр.д. № 155/2012 г. на ВКС, ІV г.о., в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от тях касационна жалба срещу въззивното решение № 1167 от 11.07.2012 г. по в.гр.д. № 465/09 г. на Софийския апелативен съд в частта по исковете по чл. 19, ал.3 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ и чл. 108 ЗС.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателите считат, че неправилно при определяне цената на тези искове тричленният състав на ВКС е изхождал от нормата на чл. 55, ал.1 ГПК/ отм./, поради което неправилно е приел, че те са под предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК критерий за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е констатирал, че предявените от К. А. и Василка А. искове по чл. 19, ал.3 ЗЗД – против [фирма] / в несъстоятелност и заличено от търговския регистър/ за обявяване за окончателен на сключения между тях на 11.04.1999 г. предварителен договор; по чл. 135 ЗЗД – против [фирма], С. М. К. и Р. М. К. за обявяване за недействителен по отношение на жалбоподателите- ищци на договор за покупко- продажба на право на строеж, сключен с нотариален акт № 116, т.І, дело № 95/ 2002 г.; по чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./- против С. М. К., Р. М. К., Б. К. С. и А. Д. С. за установяване правото на собственост и по чл. 108 ЗС- против [фирма] , касаят един и същи недвижим имот, чиято данъчна оценка е 3 877.65 лв. Към момента на предявяване на исковете – 2002 г., е бил в сила ГПК от 1952 г., поради което цената на тези искове, определена съгласно чл. 55, ал.1, б. ”б” и “г” е в размер на ? от посочената данъчна цена, т.е. 969.41 лв. Оттук е направил извод, че въззивното решение, постановено по исковете по чл. 19, ал.3 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ и чл. 108 ЗС не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал.2 ГПК.
Обжалваното определение е правилно. Цената на иска се определя към момента на предявяването му съобразно действащия към този момент процесуален ред. В случая исковете са предявени през 2002 г. Към този момент е бил в сила ГПК от 1952 г., поради което правилно при определяне цената на исковете съставът на ВКС е приложил разпоредбата на чл. 55, ал.1, б.”б” и “ г” ГПК/ отм./. По аргумент от чл. 56, ал.1 ГПК/ отм./ въпросът за цената на иска може да бъде повдигнат от ответника или от съда най- късно в първото заседание по делото. След този момент тя не може да бъде променяна, освен при изменение размера на иска по реда на чл. 116 ГПК/ отм./, съотв.- чл. 214 ГПК.
Не може да се поддържа, че установителните и осъдителните искове за собственост, исковете за обявяване на предварителен договор за окончателен и исковете за съществуване на договор са неоценяеми, след като законодателят изрично е посочил по какъв начин се определя тяхната цена- чл. 55, ал.1, б.”б” и “г” ГПК/ отм./, чл.69, ал.1 т.2 и т.4 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и определена по правилата на чл. 69, ал.1, т.1 и 4 ГПК, цената на предявените от жалбоподателите искове по чл. 19, ал.3 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ и чл. 108 ЗС би била под предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК критерий за допустимост на касационното обжалване.
По тези съображения обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 338 от 19.07.2012 г. по гр.д. № 155/2012 г. на ВКС, ІV г.о., в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от К. С. А. и В. М. А. касационна жалба срещу въззивното решение № 1167 от 11.07.2012 г. по в.гр.д. № 465/09 г. на Софийския апелативен съд в частта по исковете по чл. 19, ал.3 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ и чл. 108 ЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: