О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 13.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 07.02.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3000/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4779/16.06.2017г.,подадена от М. И. М.,чрез пълномощника му адвокат Г.П.,против решение №154/15.05.2017г. на Врачански окръжен съд,постановено по в.гр.д.№196/2017г. по описа на същия съд,в частта му,с която се потвърждава решение №22/15.02.2017г.,постановено по гр.д.№688/2015г. по описа на Районен съд,гр.Мездра в частта на последното относно отхвърления иск за заплащане на сумата от 9 146,76 лева-равностойността в лева на 4 573,38 евро,представляваща половината от платените в общ размер на 9 146,76 евро погасителни вноски по кредит от 13.04.2011г. през периода след фактическата раздяла на страните-от 1.01.2014г. до 07.09.2016г.,както и в частта относно дължимите такси в делбеното производство.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано,като се иска неговата отмяна в тази му част.
Ответницата по касационната жалба Е. С. С.,чрез пълномощника си адвокат В. Д. Д.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна,като претендира разноски за настоящото касационно производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че страните по делото М. М. и Е. С.,съгласно договор за банков ипотечен кредит от 13.04.2011г.,като солидарни длъжници,заедно с още две лица,са изтеглили кредит в размер на 33 000 евро,с цел покупка на апартамент № 4 Б,находящ се в [населено място],район В., [улица],сграда Б,ет.2,който имот е част от съсобствените имоти на страните,допуснат до съдебна делба и поставен в дял на М. М.,във връзка с който съгласно представените по делото банкови удостоверения,издадени от [фирма],с приложените към същите вноски бележки за платени погасителни вноски от страна на М. М.,последният е заплатил за кредита общата сума от 9 146,76 евро за периода от м.януари 2014г. до м. септември 2016г.което обстоятелство не е оспорено от ответницата Е. С..Съдът е посочил,че също така не се спори между страните,че кредитът е изтеглен по време на брака им за задоволяване на нуждите на семейството,като е ипотекиран друг недвижим имот в [населено място] и сумата от кредита е инвестирана в закупуване на апартамент в [населено място],както и че страните от началото на 2014г. са били във фактическа раздяла,като вноските по кредита са изплащани от ищеца М. М..Съдът е отбелязъл,че видно от представената по делото декларация от М. М.,представляваща частен писмен свидетелстващ документ,който се преценява съгласно разпоредбите на член 175 ГПК,в същата последният е декларирал и със съгласието на вече бившата си съпруга-ответницата Е. С.,че получава и ще продължи да получава наемната цена от друг недвижим имот-съпружеска имуществена общност,находящ се в [населено място],кв.”Х. Д.”,с която сума ще изплаща цитирания по-горе кредит.Във връзка с факта на отдаване на жилището под наем,съдът е анализирал показанията на разпитаните свидетели,и след тяхната преценка е стигнал до извода,че този апартамент е бил отдаден под наем в посочения релевантен период ,като наемът се получава от М.,поради което е стигнал до извода,че заявената от ищеца претенция за заплатените вноски по заема ,правилно е била преценена от първоинстанционния съд като неоснователна.По отношение на възражението от страна на М. М. за присъдените такси,въззивният съд е приел,че при определянето им са спазени изискванията на член 355 ГПК,същите са били правилно изчислени,съобразно стойността на дяловете на страните и съобразно уважената,респ.отхвърлената част от предявените искове по сметки.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторът твърди,че/цитирам/:
„Материално-правните и процесуално-правни въпроси,по които се е произнесъл въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,и които са обосновали крайните му неправилни изводи за неоснователност се изразяват в следното:
1.Представлява ли процесуално нарушение необсъждането на изложените във въззивната жалба доводи и съображения,необсъждането на доказателствата по делото и неформирането на собствени правни изводи.”-като се позовава на ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.Навеждат се доводи,че ако съдът беше обсъдил детайлно доводите и съображенията на касатора относно същността и характера на представената по делото декларация от М. М.,е щял да стигне до други изводи.
Касационният съд намира,че не е налице твърдяната от касатора хипотеза,предвидена в член 280,ал.1,т.1 ГПК/в редакцията до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г. във вр. с пар.74 ПЗР ЗИД ГПК/, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,тъй като видно от изложеното с решаващите мотиви,съдът е анализирал както характера на тази декларация,като частен писмен свидетелстващ документ,така и е направил своите изводи,съобразявайки се с факта,че тя обективира неизгодни за нейния автор правнорелевантни факти,които в съответствие с разпоредбата на член 175 ГПК,е преценил с оглед всички установени обстоятелства с доказателствата по делото.
В точка втора от изложението си касаторът посочва като правен въпрос/цитирам/:
„Дължи ли се на основание чл.127 ЗЗД вр. чл.32 и 36 СК на платилия бивш съпруг след фактическата раздяла половината от платените вноски по договор за кредит,теглен по време на брака за задоволяване нужди на семейството и изразходван за такива нужди.”
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда.
Така формулираният от касатора правен въпрос,всъщност е въпрос по същество,по който съдът,със своето решение по спора се произнася с оглед установеното с доказателствата по делото,по всеки конкретен случай,поради което този въпрос не е правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение.
Посочените от касатора въпроси в точка три и четири от изложението му:дали е допустимо прихващане с бъдещо и неликвидно-неопределено по размер вземане,евентуално от обезщетение,както и допустим ли е отказ от бъдещи права,каквото е правото на иска и в този смисъл,според касатора била декларацията,подписана от него,се неотносими към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.Такива хипотези,въз основа на които са формулираните въпроси,не са разглеждани и разрешавани с постановеното в мотивите на въззивното решение,както и такива възражения в не са правени.
Четвъртият въпрос по изложението на касатора-дали представлява процесуално нарушение определяне на държавна такса в размер по-висок от определената такава в Тарифата за държавните такси,събирани от съдилищата по ГПК,с оплакване за липса на мотиви за това,че същата била неправилно изчислена,всъщност представлява твърдения на касатора,свързано с негово касационно оплакване,без всякаква конкретна аргументация,защото видно от приетото с решаващите мотиви,такива съдът е изложил,като изрично се е позовал и е съобразил с разпоредбата на член 355 ГПК и в тази връзка е и крайния му извод,че таксите са правилно изчислени и отразени в обжалваното решение.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,в обжалваната му част.
На ответницата по касационната жалба Е. С. С.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 600 лева,съгласно приложения списък по член 80 ГПК и договор за правна помощ и съдействие от 04. 07.2017г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №154/15.05.2017г. на Врачански окръжен съд,постановено по в.гр.д.№196/2017г. по описа на същия съд,в обжалвана му част.
ОСЪЖДА М. И. М. да заплати на Е. С. С. сумата от 600 лева//шестстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: