2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 13.05.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1552/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2039 от 23.02.2016 г. на Ф. А. Ш., чрез адв. Ц., срещу определение № 50 от 10.02.2016 г. по гр. д. № 402/2016 г. на ВКС на РБ, III-то г. о., с което без разглеждане е оставена молба за отмяна на решение № 465 от 21.10.2010 г. по гр. д. № 107/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Жалбоподателката поддържа оплаквания за необоснованост на обжалваното определение и иска неговата отмяна. Твърди, че съставът на ВКС неправилно е приел 02.06.2015 г. – датата на узнаване на заповед № 195/1995 г., за дата, от която тече тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че се е запознала със съдържанието на документа едва на 25.06.2015 г., когато бил представен, ведно с цялата преписка по издаването му, в производството по адм. д. № 762/2014 г. на Административния съд П., и това е датата, от която тече тримесечният срок, защото новооткритият документ е самата заповед, а не експертизата, в която е възпроизведена.
Ответниците по жалбата Д. и С. П. с писмен отговор я оспорват по същество. Твърдят, че дори преди 02.06.2015 г. – датата на изслушване на експертното заключение в открито съдебно заседание в присъствието на молителката, последната е могла да узнае за съществуването на заповедта, тъй като заключението е депозирано в съда още на 25.05.2015 г. Твърдят също, че освен към 02.06.2015 г., молителката фактически е била в състояние да узнае за заповедта и към 16.06.2015 г. – датата на следващото открито съдебно заседание по делото, в което е съдът е докладвал изпратеното от ответника заверено копие на тази заповед и на заповед № 155/1994 г. Претендират разноски.
Молбата за отмяна е основана на обстоятелството, че със заповед № 195/1995 г. на кмета на [община] е отменена заповед № 155/1994 г., въз основа на която е било издадено разрешението за строеж на П. – ответници по предявения от молителката и съпруга й иск по чл. 109, ал. 1 ЗС, отхвърлен с влязлото в сила решение.
С обжалваното определение е прието, че фактът на съществуване на заповедта от 1995 г. е посочен в заключението на вещото лице по допуснатата експертиза, изслушана на 02.06.2015 г. по адм. д. № 762/2014 г. на Административния съд П.. На това заседание е присъствал представител на молителката и поради това съдът приел, че 02.06.2015 г. е датата, на която тя е узнала за отмяната на заповедта от 1994 г. и от този момент нататък е могла да се снабди със заповедта от 1995 г. От същия момент тече и тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и към датата на подаването на молбата – 17.09.2015 г., е изтекъл.
Определението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
От приложените към молбата за отмяна заверени преписи от документи по адм. д. № 762/2014 г. се установява, че съдържанието на заповед № 195/1995 г. е възпроизведено в заключението на вещото лице и е представено копие от графичната част на заповедта. Заключението е прието в съдебното заседание на 02.06.2015 г., на което са присъствали двама процесуални представители на молителката. Законосъобразно е становището в обжалваното определение, че меродавен за началото на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е моментът на узнаване на новото обстоятелство, а именно отмяната на заповед № 155/1994 г. като обективен факт, а не моментът на запознаване със съдържанието на документа, в който този факт е обективиран. Според чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК в случаите на чл. 303, ал. 1, т. 1 молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В случая съществуването на заповед № 195/1995 г., с която се одобрява различно застрояване от предвиденото с първоначалния план, одобрен със заповед № 155/1994 г., е станало известно на молителката на 02.06.2015 г. От този момент тя е могла своевременно, с оглед на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, полагайки дължимата грижа, да се снабди със заповедта и да се запознае със съдържанието й чрез постъпки до общината.
При този изход на спора сторените от ответниците разноски в размер на 400 лева, поискани и доказани с приложения договор от 01.04.2016 г. за правна защита и съдействие, следва да се възложат в тежест на жалбоподателката.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 50 от 10.02.2016 г. по гр. д. № 402/2016 г. по описа на ВКС на РБ, ІІІ-то г. о.
ОСЪЖДА Ф. А. Ш. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] и адрес: [улица], да заплати на Д. М. П. и С. Х. П. от [населено място] с адрес: [улица], разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: