3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр.София 14. 04. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4955 по описа за 2014 год.
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на адв. К. В. К. – процесуален представител на С. И. Т., и по молба на [фирма], чрез адв. Г. П., за допълване на определение №158 от 12.02.2015г. по гр.д.№ 4955/2014г. на ВКС, ІІІ г.о. в частта за разноските.
Ответникът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния представител Р. И, представя становище по молбата на адв. К. К., с което я счита за неоснователна. Представено е становище за неоснователност и на молбата на [фирма] с искане, в случай че съдът я уважи, претендираното адвокатско възнаграждение да бъде намалено до минимално предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. размер.
Молбите са постъпили в срока по чл.248, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното:
С определение №158 от 12.02.2015г., постановено по гр.д. № 4955/2014г. на ВКС, ІІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №37/12.05.2014г. по в.гр.д. №75/2014г. на Апелативен съд – Бургас, с което е отменено частично първоинстанционното решение и е отхвърлено искането на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./ срещу С. И. Т. и [фирма] и в останалата част, за имущество на обща стойност 577 287лв.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуалния представител адв. Г. И. П., своевременно с представения отговор е направил искане за присъждане на разноските, извършени за адвокатско възнаграждение за касационното производство, като е приложил договор за правна защита и съдействие №[ЕГН]/30.07.2014г. и платежно нареждане за извършен банков превод на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 15380лв.
Ответникът по касационната жалба С. И. Т., чрез процесуалния представител адв. К. В. К., с представения писмен отговор, своевременно, е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, тъй като представляваното от него лице е материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
По отношение на молбата на [фирма], чрез адв. Г. П., настоящият състав приема следното:
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
С оглед конкретните обстоятелства по случая, настоящият състав намира, че предметът на делото не разкрива правна и фактическа сложност, която да обосновава присъждането на адвокатско възнаграждение за осъществената от адв.Г. П. защита в размер, надвишаващ минимално определения съгласно чл. 36 ЗА. Приложима за случая е разпоредбата на чл.9, ал.3, вр. чл. 7, ал. 2 от наредбата и за отговора на касационна жалба без явяване в съдебно заседание се следва възнаграждение не по-малко от 13386,46лв. и молбата за допълване на постановения по делото съдебен акт в частта за разноските следва да бъде уважена до този размер.
В т.8 от цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС е прието, че липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, в която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта за разноските. Такъв е настоящият случай, поради което липсата на списък не води до недопустимост на молбата за допълване.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника [фирма], се дължат направените разноски за производството пред настоящата инстанция и молбата за допълване на постановения по делото съдебен акт в частта за разноските следва да бъде уважена.
По отношение на молбата за допълване на адв. К. В. К. – процесуален представител на С. И. Т., следва да се има предвид следното: При направено искане от пълномощника на ответника С. Т. по касационната жалба за присъждане на разноски при оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, адвокатското възнаграждение се определя от съда, тъй като не се касае до оказана на страната на основание възмезден договор адвокатска помощ. В тези случаи не се поставя въпросът за доказване на извършените разноски чрез представяне на доказателства за изплащането им.
В настоящия случай, Върховният касационен съд, състав на III г.о., намира, че предметът на делото не разкрива правна и фактическа сложност, която да обосновава присъждането на адвокатско възнаграждение за осъществената от адв.К. К., защита в размер, надвишаващ минимално определения съгласно чл. 36 ЗА. Приложима за случая е разпоредбата на чл.9, ал.3, вр. чл. 7, ал. 2 от наредбата и за отговора на касационна жалба без явяване в съдебно заседание се следва възнаграждение не по-малко от 13386,46лв. и молбата за допълване на постановения по делото съдебен акт в частта за разноските следва да бъде уважена до този размер.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение №158 от 12.02.2015г. по гр.д.№ 4955/2014г. на ВКС, ІІІг.о. в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на [фирма], ЕИК:[ЕИК], сумата от 13386,46 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на адв. К. В. К., АК – Бургас, сумата от 13386,46 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: