О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
С., 15.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№981 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 04.02.11г. по гр.д.№3020/08г. на Софийски градски съд, след частична отмяна на решението от 20.06.08г. по гр.д.№10854/07г. на Софийски районен съд, е бил уважен предявеният от В. В. К. иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ само по отношение на имотите по т.1 и т.7 от уточнението на исковата молба – нива от 1,890 дка в местността „Р.“ и нива от 2,335 дка в местността „В.“, [населено място], [община]. Със същото решение е оставено в сила решението на районния съд в частта, с която искът е бил отхвърлен по отношение на останалите земеделски земи, описани в уточнението на исковата молба: т.2. нива с площ 0,720 дка в м.“Л.“, при съседи: дере, наследници на В. П., Т. В., Д. Б.; т.3. нива с площ от 4,640 дка, м.“Ст. л.“, при съседи: Г. Г., Д. Т., Д. А.; т.4. нива с площ от 2,400 дка в м.“Стара ливада“ при съседи: И. М., В. Г., братя Ю.; т.5. нива с площ от 0,380 дка в м.“И.а“, при съседи: път, наследници на И. В., Т. Б., Г. М.; т.6. нива с площ 0,600 дка в м.“Х.“, при съседи: Ал.Ц., К.Л., Т.В. и т.8. нива с площ от 0,890 дка в м.“Л.“ при съседи: Т. К., Т. Б., М. Т., Г. И. и П. Л.. Въззивният съд е приел, че в препис-извлечението от емлячния регистър на [населено място] от 1944г. на името на наследодателя на ищцата Г. Б. Б. фигурират земеделски земи, между които: кад. №4365 – нива с площ 0,720дка в м.“Л.“; кад. №4582, №4621 и №4669 – ниви в м.“Ст. л.“, съответно с площ от 1,820дка, 7,840 дка и 2,400 дка; кад.№2404 – нива с площ от 0,880 дка в м.“И.“; кад.№3420 – нива с площ 6,700 дка в м.“Х.“; кад.№1524 – нива с площ от 1,890 дка в м.“Л.“. От записка за вписване на договор за доброволна делба от 27.03.48г. се установява, че наследниците на Г. Б. са си поделили негови земеделски земи, като в дял на К. С. Б. са се паднали две ниви с площ от около 3,2 дка и 2 дка в местн. „Ст. л.“, при същите съседи като тези, посочени за процесните ниви по т.3 и т.4 от молбата-уточнение към исковата молба; в дял на Г. Г. Б. е поставена източната половина на нивата в местн. „Х.“, с площ на цялата нива от 6,1 дка, при същите съседи като нивата по т.6 от уточненето към исковата молба, а в дял на С. Б. – западната половина от тази нива. В дял на С. Б. са поставени и нивата от 1 дка в местността „Л.“ и нивата от 0,5 ара в местността „Под И.“. Обсъдени са и протоколите за замяна на земите на Г. Б. по ЗТКЗС и ЗТПС. Прието е, че през 1945г. той е заменил имотите под №1 и №7 от исковата молба със земи на други собственици; през 1956г. Т. комисия е заменила имотите му по т.5 и т.6 от исковата молба – нивите в местността “И.” и “Х.”, а през 1967г. – нивите по т.2, т.3, т.4 и т.8, като има известни разминавания в местностите и площите: нива в кад.№4365 в местн.”И.” от 0,720 дка /площта е добавена ръкописно, има несъвпадение в местността/; нива кад.№4621 от 7840 дка и №4669 от 2,400 дка в местн. “Ст. л.” /нивата по т.3 е с различна площ от тази по исковата молба/ и кад.№1524 от 1,890 дка в местността “Л.” /отново различна площ/. При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че искът е основателен единствено за имотите по т.1 и т.7 от исковата молба – нивата от 1,980 дка в местността „Р.“ и нивата от 2,335 дка в местността „Валого“. За имотите по т.3, т.4 и т.6 от уточнението на исковата молба не може да се направи извод, че са неподелени остатъци от наследствените имоти на Г. Б., тъй като в делбата от 1948г. разпределените ниви са описани със същите съседи, както и съседите по емлячния регистър. В местността „Л.“ наследателят е имал само един имот и той при делбата е бил поставен в дял на С. Б., макар и описан с по-малка площ от този по емлячния регистър. За имота по т.2 от уточнението на исковата молба не са събрани доказателства, че е бил обобществен. Той не съвпада по местност с имота, описан като кад.№4365 в протокола на Т. комисия от 06.03.57г., а и площта в този протокол е допълнително добавена. Затова не може да се направи извод за идентичност. Имотът по т.5 и в емлячния регистър и в протокола на Т. комисия е посочен с друга площ – 0,880дка., докато в уточнението на исковата молба е 0,380 дка. Касацинна жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната му част е подадена от ищцата. Тя счита, че решението е неправилно, тъй като части от притежаваните от наследодателя Г. Б. земеделски земи, за които са представени писмени доказателства по делото, не са били заявени пред поземлената комисия и е следвало съдът да признае правото на възстановяване на собствеността по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.
В изложението към жалбата се поддържа, че като е отказал да уважи иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ по отношение на имота по т.8 от исковата молба, представляващ незаявена пред поземлената комисия част от имота на наследодателя, въззивният съд постановил решение в противоречие с практиката на ВКС, според която при пропуск да се поиска възстановяване на всички притежавани от наследодателите на заявителите земеделски земи, те могат да искат да им се признае правото на възстановяване по исков ред – решение №959 от 22.04.96г. по гр.д.№201/95г. на ВКС, ІV ГО. На следващо място – като се произнесъл по въпроса за идентичността на имотите в исковата молба и тези, които е притежавал наследодателят, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с решение №854 от 11.10.99г. по гр.д.№166/99г. на ВКС, ІІ ГО.
Ответниците в производството – ОСЗ Нови Искър и Столична община не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На първо място – жалбоподателката не е формулирала конкретните правни въпроси, по които счита, че има противоречива съдебна практика и това е достатъчно, за да се откаже допускане на касационно обжалване. Но дори да се приеме, че се поставят въпросите за допустимостта на иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ по отношение на незаявени пред поземлената комисия части от имота на наследодателя, както и за възможността при преценката за основателност на този иск съдът да сравнява идентичността на притежаваните от наследодателя земи и тези, които са заявени, то пак не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по тези въпроси въззивното решение не противоречи на посочената практика на ВКС. В решение №959 от 22.04.96г. по гр.д.№201/95г. на ВКС, ІV ГО се разглежда въпросът за допустимостта на иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ по отношение на незаявени пред поземлената комисия земи на наследодателя. Този въпрос не е разрешен по различен начин от въззивния съд, който също е приел, че в случая искът по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е допустим. Отхвърлянето му като неоснователен по отношение на част от имотите е резултат от други фактически и правни изводи, които не са били предмет на разглеждане в посоченото решение на ВКС, затова между тези решения няма противоречие по определен правен въпрос. Другото решение – №854 от 11.10.99г. по гр.д.№166/99г. на ВКС, ІІ ГО, е постановено по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Въпросът за идентичността на имотите, който се поставя в това решение е друг, различен от поставения в изложението към настоящата касационна жалба. В решението на ВКС е прието, че не съдът, а поземлената комисия се занимава с въпроса за идентичността между процесните имоти и тези, които са възстановени на ответника. Тези разсъждения, изложени при иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, не могат механично да се пренасят към иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, още повече, когато при втория иск съдът е разсъждавал върху друг вид идентичност между имоти. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 04.02.11г. по гр.д.№3020/08г. на Софийски градски съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: