О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 18.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 559 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ТД [фирма], гр.Б. против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 942 от 26.04.2012 год, по ч.гр.д.№ 315/2012 год., с което е потвърдено определението на Софийски градски съд № 1752 от 22. 11. 2011 год., по гр.д.№ 14587/2010 год. за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявените от настоящия частен касатор, в качеството му на ищец, обективно и субективно пасивно съединени искове по чл.55, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1ЗЗД срещу МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ и АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ” за солидарно заплащане на сумите: 18 474 лв., представляваща два пъти заплатени мита и ДДС за осъществен внос на стоки в страната и 10 889. 39 лв., лихва за забава на горепосочената главница за периода 19. 06. 2006 год. – 16.12.2010 год..
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на закона, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
Основното възражение на частния касатор е срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че процесните суми представляват публични държавни вземания и като такива са постъпили в държавния бюджет, поради което за възстановяването им е предвиден специален ред в Закона за митниците, ППЗМ и ДОПК и той дерогира общият исков път за защита.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Позовавайки се на погрешно извършено плащане в полза на Държавата частният касатор поддържа, че разрешените с обжалвания съдебен акт въпроси на материалното и процесуално право, свързани с характера на
недължимо/ погрешно/ заплатените и постъпили в републиканския бюджет суми, представляващи митни сборове,ДДС и депозит при внос на стоки и дали те представляват публично държавно вземане, подлежащо на възстановяване по специален административен ред, въведен с чл.214 ЗМ и чл.129 ДОПК, в хипотезата, когато митническата декларация не е анулирана и не е установено, че стоките предмет на вноса не следва да бъдат обмитявани по ЗДДС, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по частната касационна жалба страна АГЕНЦИЯ ”МИТНИЦИ” е възразила по основателността и в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
В същия срок по чл.276, ал.1 ГПК ответникът МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ е оспорило основателността на искането за достъп до касационен контрол, като алтернативно изложените съображения са за неоснователност на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивния съд, имащ преграждащ за развитие на производството ефект, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел, че процесните суми, заплатени от ТД- ищец като митнически мита и ДДС след безспорното им постъпване в държавния бюджет имат характер на бюджетни приходи по см. на § 1, т.2 от ДР на Закона за устройство на държавния бюджет.
Следователно предвиденият от законодателя с нормата на чл.214, ал.2 ЗМ специален ред за възстановяване на първите, според съжденията на въззивния съд, изложени в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, изключва наличието на процесуална възможност за защита по общия исков ред и възприемане на претендираните суми за дължими на основание института на неоснователното обогатяване по ЗЗД.
При обосноваване на горния правен извод въззивният съд се е позовал на легалната дефиниция на понятието „митни сборове” в § 1,т.2 от ДР на ЗМ, определяща като мита и такси с равностоен ефект, сумите, които се дължат при внасяне на стоки и въз основа на последната е счел за включени в тях и претендираните от ищеца като „депозит по вноса”суми.
По същите съображения, че за възстановяване на ДДС съществува изрично указан от законодателя административен ред – чл.129 ДОПК, Софийски апелативен съд е отрекъл да е допустима и заявената от ищцовото ТД искова претенция за връщане на недължимо заплатен ДДС.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси, като релевантни за крайния правен резултат по делото, попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
По отношение на така формулираните правни въпроси не е осъществено поддържаното от частния касатор селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Аргументирано единствено с възпроизвеждане на законовия му текст и съществуваща житейска необходимост от произнасянето на ВКС, „поради спорове на ФЛ и ЮЛ за връщане на неоснователно получени от Държавата суми, при осъществен внос на стоки”, без да бъде посочено в какво се изразява неговото правно значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото в тяхното кумулативно единство, визираното селективно основание не подлежи на обсъждане от касационната инстанция, както е разяснено в т.4 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че според трайно установената съдебна практика, с която въззивният съд изцяло се е съобразил, наличието на специален административен ред за връщане на недължимо заплатени суми, придобили характер на публично държавно вземане, изключва наличието на процесуална възможност за защита на страната по общия исков ред чрез предявяване на искови претенции, основаващи се на неоснователно обогатяване- чл.55-59 ЗЗД, вкл. по съображения, черпени както от дерогиращото общия закон действие на специалния, така и поради презюмирано от самия законодател отсъствие на правен интерес за правоимащия, който в разглежданата хипотеза, при евентуално недължимо платено публично задължение, би получила възстановяване на сумите по облекчен административен ред, предвиден с нормите на ДОПК и ЗМ.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд № 942 от 26.04.2012 год, по ч.гр.д.№ 315/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: