О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 18.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 584 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на /А./ чрез юрисконсулт М. Я. срещу решение № 133/17.01.2012 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав /САС/ по т.д. № 1727/2011 г. в частта, с която е оставено в сила решение № 821/11.11.2009 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 състав /СГС/.
В тази касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
От същата страна е постъпила и жалба, неправилно наименована като частна жалба, но администрирана като касационна такава по реда на чл.284 ГПК, срещу същото решение на САС, в частта му, с която е обезсилено решението на СГС в частта, с която е отхвърлен иск по чл.79 ЗЗД за реално изпълнение на инвестиции в размер на 3653042 лв. за 2005 г. и е прекратено производството по делото в тази част.
В така наименованата частна жалба са поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбите – [фирма] оспорва същите по подробно изложени съображения в писмени отговори.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.92 ЗЗД и чл.79 ал.1 ЗЗД от А. като представител на държавата на основание § 15 от ПЗР на ЗПСК срещу [фирма], както следва:
1. Иск за 1095912.60 лв. – неустойка за неизпълнение на инвестиционна програма за инвестиции за 2005 г.
2. Иск за 500 лв. – неустойка за неизпълнение на задължения за представяне на отчет за извършени инвестиции и за поддържане числеността на персонала през отчетен период 2005 г., до 31.03.2006 г.
3. Иск за реално изпълнение на инвестициите в размер на 3653042 лв. за 2005 г.
СГС е уважил втория иск /за 500 лв./ и е отхвърлил останалите искове. По въззивна жалба само на А. срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение, САС е обезсилил решението на СГС в частта му, отхвърляща иска за реално изпълнение на инвестиции по чл.79 ЗЗД и е прекратил производството по делото в тази част. Оставил е в сила първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част. САС е приел, че между А. за приватизация и [фирма] е сключен приватизационен договор за приватизация на [фирма] чрез продажба на 169694 дяла, представляващи 100% от капитала му. САС е приел още, че [фирма] е изпълнил договорното си задължение да извърши определени инвестиции в съответствие с инвестиционен план, поради което не дължи договорена неустойка за неизпълнение на това задължение по чл.10.1 /д/ във връзка с чл.9.7 /а/ от договора за приватизационна продажба. Съображенията на САС са свързани с уговорената и приета от страните дефиниция на понятието „извършена инвестиция” в чл.9.7 /а/ от договора, а именно: всеки възмездно придобит и притежаван от дружеството актив с цел увеличаване на капитала и постигане на дълготрайни финансови изгоди за дружеството, както и увеличението на капитала на дружеството с цел осигуряване на оборотни средства за основната му дейност. С оглед заключенията на допуснатите ССЕ, САС е приел, както и СГС, че извършените от [фирма] разходи през отчетния период във връзка със закупен влекач и извършен ремонт на притежаван влекач са инвестиции по смисъла на чл.9.7 /а/ от договора, като размер през 2005 г. надвишават размера на договорения такъв за инвестициите, поради което е неоснователен иска за договорна неустойка по чл.10.1 /д/ от приватизационния договор. САС е приел, че искът за реално изпълнение на инвестиции е недопустим, тъй като е за задължения по приватизационния договор извън задължението за заплащане на цена, липсва изрично установено обратно действие на чл.22б т.9 ЗПСК /ДВ брой 89/2010 г./ и в този смисъл е задължителната съдебна практика – ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС. По тези съображения САС е обезсилил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иск по чл.79 ЗЗД за реално изпълнение на инвестиции и е прекратил производството по делото в тази му част.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
По касационната жалба срещу решението на САС, в частта му оставящо в сила отхвърлителното решение на СГС:
В тази жалба касаторът формулира следния въпрос: „Кои разходи следва да се отчитат като изпълнение на поето задължение за извършване на инвестиции – разходите за придобиване или обновяване на дълготрайния актив на дружеството или и текущите разходи, направени за обикновена поддръжка на съществуващи активи на приватизираното дружество?” Касаторът твърди, че разрешението на този въпрос е в противоречие с практика на ВКС, която цитира – р. 201/26.11.2010 г. по т.д. № 88/2010 г. на ВКС и р. № 129/21.06.2010 г. по т.д. № 548/2008 г. Въпросът във връзка с дефиницията на понятието „инвестиция” по приватизационен договор е обуславящ изхода на конкретния спор, но той е разрешен в съответствие, а не в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. В решение № 129/21.06.2010 г. по т.д. № 548/2008 г., ВКС е посочил, че следва да се търси определението за инвестиции в разпоредбите на сключения приватизационен договор. Когато инвестициите не са конкретизирани като определени видове работа и с оглед целите на приватизационната продажба ВКС е приел, че под „инвестиции” се разбира само онова вложение на средства от купувача в приватизираното дружество, насочено към придобиване на дълготрайни активи, поправка и обновяване или дооборудване на съществуващи дълготрайни активи. В този смисъл е и решение № 201/26.11.2010 г. по т.д. № 88/2010 г. Доколкото в конкретния случай страните са дефинирали понятието „инвестиция” в сключения приватизационен договор – чл.9.7 /а/ и извършените разходи от [фирма] представляват инвестиции по смисъла на тази договорка /заключения на СТЕ/, надлежно осчетоводени са и фигурират в баланса на дружеството, няма противоречие с цитираната съдебна практика. Ето защо не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тази касационна жалба.
По постъпилата жалба, неправилно наименована като частна жалба срещу решението на САС в частта му, обезсилваща решението на СГС, с което е отхвърлен иск за реално изпълнение по чл.79 ЗЗД:
Тази жалба е администрирана по реда на чл.284 ГПК и по нея касаторът формулира следния въпрос за допускане на касационно обжалване: „Към кой момент следва да се преценява наличието/липсата на процесуалноправна легитимация на страните по исков процес – към датата на предявяване на иска и/или към датата на постановяване на съдебното решение, като наличието на процесуална легитимация към момента на постановяване на съдебното решение санира ли липсата на първоначална легитимация ако се приеме, че такава е налице?” Така поставеният въпрос, с оглед доводите за разрешението, дадено в т.5 на ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и изменението на чл.22б т.9 ЗПСК /ДВ бр.89/2010 г./ и при тази му формулировка не е обуславящ изхода на спора. При така уредените правомощия на А. – сега А. – административен орган, действащ в качеството си на процесуален представител на държавата, в които права е включено и право за предявяване на иск, но не и за реално изпълнение към момента на предявяване на исковата молба по настоящото дело, а към момента на изменението на чл.22б т.9 ЗПСК /ДВ бр.89/2010 г./ само в случаите, когато се касае за искове за реално изпълнение на неизпълнени парични или имащи парично изражение задължения, поети с приватизационните договори, за които в тях не са предвидени неустойки или обезщетения за неизпълнението им, какъвто не е настоящият случай със сключения договор и неустойка за неизпълнена инвестиция. Следователно, няма основание да се приеме, че е налице активна легитимация за предявяване на иск за реално изпълнение към подаване на исковата молба, към постановяване на първоинстанционното или въззивното решение, а и до настоящия момент. Липсва и допълнителен критерий за селекция. Самото позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не обуславя приложението му, доколкото не се излагат съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Ето защо не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част и по тази жалба.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационните жалби на А. не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по тях на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани и не са представени доказателства да са сторени разноски от тази страна за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 133/17.01.2012 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав по т.д. № 1727/2011 г. в цялост.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.