О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София 18.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3635 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от прокурор в Апелативна Прокуратура Варна против въззивно решение № 79 от 28.06.2019г. по в.гр.д. № 277/2019г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 429 от 5.04.2019г. по гр.д.№ 2123/2018г. на ОС Варна като е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Н. К. Н., на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, сумата от 30 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство по обвинение за извършени деяния по чл.301, ал.1, пр.2, алт.2, вр.чл.20, ал.2 НК, приключило с оправдателна присъда № 86/2.10.2015г.на ОС Варна, влязла в сила на 11.02.2017г., ведно със законната лихва от 18.09.2018г., като е отхвърлен иска в останалата му част до претендираните 200 000лв.
Касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпрос за релевантните обстоятелства от значение за преценката на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Счита, че въззивният съд не е отчел: срокът на производството, липсата на психиатрично заболяване и отшумяването на наличните по време на процеса тревожност и стрес, съгласно приетото заключение на психологическата експертиза, липсата на медийна разгласа на случая.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Н. К. Н., чрез процесуалния представител адвокат Р., чрез който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба а подадена в срока по чл.283 от ГПК и а срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
Въззивният съд е преценил като справедлив размер на обезщетение от 30 000лв., като е съобразил следното: Ищецът е работил като пътен полицай – младши автоконтрольор, ІІ степен, група „Организация на движенето, пътен контрол и превантивна дейност”, сектор ПП към „Охранителна полиция” на ОД МВР Варна. През 2011г., срещу него е образувано следствено дело, а на 16.02.2012г., е привлечен като обвиняем за деяние по чл.301 НК и му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция”. Наказателното производство е продължило повече от пет години /до 11.02.2017г., когато е влязла в сила оправдателната присъда/, преминало е и през съдебна фаза, включваща две инстанции, обвинението е за деяние, за което се предвижда наказание от три до десет години лишаване от свобода. Въззивният съд е съобразил възрастта на ищеца /50г./, факта, че е бил отстранен, а след това възстановен на работа и ангажираните гласни доказателства, въз основа на които е извел извода си, че настоящето наказателно производство се е отразило негативно на ищеца, който е изпитвал е притеснения, страх, бил е подложен на стрес, затворил се е, отказвал е да общува, изпитвал е срам и неудобство. Бил е весел и общителен човек, опора за семейството си, а след обвинението и отстраняването му от работа, се е променил, притеснявал се е как ще го възприемат хората, възникнали са различни здравословни проблеми /захарен диабет с усложнения, хронично сърце без сърдечна недостатъчност, псориазис, поведението му се е характеризирало с „висока личностова и умерена ситуитивна тревожност”/. Случващото се с него се е отразило и на най-близките му хора, неговите съпруга и дъщеря, която в хода на съдебния процес е била в ХІ клас, а това допълнително е притеснявало ищеца. Съдът се е съобразил със заключението на приетата медицинска експертиза, съгласно което стресът от воденото наказателно производство не може да се приеме като единствена първопричина за появата на посочените заболявания./Те са обусловени и от начина на живот, генетична предразположеност, влияние на околна среда/.
При тези мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че по поставеният от касатора въпрос досежно приложението на принципа на справедливост, не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не счита, че са налице посочените специални основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Въпросът, касаещ начина, по който се определя обезщетението за неимуществени вреди, обусловен от преценката на всички релевантни обстоятелства, е решен от въззивния съд съобразно установената съдебна практика, която се съобразява с изискванията на ППВС №4/1968г. При постановяване на окончателния си акт /видно от гореописаните мотиви/, съдът подробно е преценил обстоятелства от значение за спора, включително и тези, които касаторът е посочил и е изследвал тяхното конкретно отражение върху личността на пострадалия. Определил е адекватният размер на дължимото обезщетение за реално причинените неимуществените вреди, след като е съобразил установените факти, обсъдил е всички доказателства, както и наведените възражения, произнесъл се е по изложените доводи, преценявайки всички обстоятелства, както тези обуславящи по- висок размер, така и тези, обуславящи по-нисък размер на обезщетение.
Специалното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК също не е налице, доколкото то изисква липса на установена практика, а в конкретния случая по поставения въпрос е налице многобройна такава, която е съобразена от въззивния съд. Съдържанието на понятието „критерии за справедливост” е определено в ППВС №4/1968г. на Пленума на ВС и включва всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики и са от значение за съответния случай – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносните последици и тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, начин на живот и обичайна среда; тежест на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителност на наказателното производство, наложени мерки за принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот; разгласата и публичността; причиняването на здравословни увреждания /вж. решения по гр.д.№ 4874/2016 г., IV г. о., гр.д.№ 2856/2018г.на ІV г.о./
Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице нито едно от посочените от касаторите специални основания за допустимост по чл.280 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 79 от 28.06.2019г. по в.гр.д. № 277/2019г. на Варненски апелативен съд в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.