О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 19.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1679 /2016 година.
Производство по чл. 307, ал.1 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№ 138/11.03.2016г., подадена от Д. Й. И. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.4 ГПК на влязлото в сила решение 155 от 14.12.2015г. по гр.д.№ 3099/2015г. на ВКС ІІ гр.о. поради това, че противоречи на определение № 219/10.11.2005г. по ч. гр.д.№ 588/2005г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено определението на Несебърски РС по гр.д.№ 333/2004г. за прекратяване на производството по предявения иск по чл. 28 СК /отм/.
Ответницата по молба Л. С. И. оспорва допустимостта на молбата, тъй като определението, с което е отменено определението за прекратяване е по движението на делото, не формира сила на присъдено нещо и е постановено по същия иск, който ВКС е намерил за недопустим.
Съдът на основание чл. 307 ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното.
Молбата е недопустима, защото макар да е подадена в законоустановения тримесечен срока по чл. 305, т.4 ГПК касае произнасяне с противоречиви съдебни актове от две искания по една искова молба.
С решение 155 от 14.12.2015г. по гр.д.№ 3099/2015г. на ВКС ІІ гр.о. е обезсилено въззивно решение Nо V-2 от 23.01.2015 г. по в.гр.д Nо 2124/2014 година на ОС- Бургас и потвърденото с него решение No 149 от 02.08.2013 г. по гр.д. No 333/2004 г. на РС-Несебър, с което е отхвърлен иск по чл. 28 ал.3 СК/85г.- отм., предявен от молителя. Съдът е приел, че иска е предявен след изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл. 30 СК от 1985г.
С определение № 219/10.11.2005г. по ч. гр.д.№ 588/2005г. на Бургаски окръжен съд е отменено определението на Несебърски РС по гр.д.№ 333/2004 г., с което е прекратено производството по същия иск и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. За да отмени определението, съдът е съобразил, че с Р. № 220/26.03.2004г., 02.04.2004г. /когато изтича едногодишния срок/ е определен за национален празник и съгласно чл. 33, ал.4 ГПК /отм/, срокът изтича на първия присъствен ден – 05.04.2004г., когато е подадена исковата молба.
Двата съдебни акта са постановени по реда на инстанционния контрол по един и същ процесуален спор, повдигнат с една искова молба. Определението на въззивния съд е по движение на делото и не формира сила на пресъдено нещо, поради което не подлежи на отмяна. То не е подлежало на самостоятелно обжалване, а контрол върху него се осъществява при обжалване на крайния съдебен акт. Същевременно това определение не ангажира горестоящата инстанция, която извършва и служебно самостоятелна проверка за допустимостта на иска. По реда на отмяната не може да се проверява правилността на съдебен акт извън изчерпателно изброените основания в закона за това.
По изложените съображения, тъй като от твърденията в молбата за отмяна следва нейната недопустимост, тя следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 138/11.03.2016г., подадена от Д. Й. И. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.4 ГПК на влязлото в сила решение 155 от 14.12.2015г. по гр.д.№ 3099/2015г. на ВКС ІІ гр.о. поради това, че противоречи на определение № 219/10.11.2005г. по ч. гр.д.№ 588/2005г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено определението на Несебърски РС по гр.д.№ 333/2004г. за прекратяване на производството по предявения иск по чл. 28 СК /отм/.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с приложен препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: