1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 20.02.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1818 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 5 от 04.03.3014г. по в.т.д.№ 7/2014г. на Апелативен съд Варна в частта за потвърждаване решението по т.д.№ 73/2013г. на Добричкия ОС за признаване за установено на основание чл.71 ТЗ, че ищецът И. М. А. като съдружник в [фирма] е придобил 5 дружествени дяла, въз основа на сключен с И. С. И. договор за покупко продажба на дружествени дялове от 10.06.2010г. и осъждането дружеството, чрез управителя П. Д. Й. да впише промяната в обстоятелствата по партидата на търговеца на основание чл.129,ал.2 ТЗ.
В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на решението като неправилно поради противоречие с материалния закон и постановяване на друго за отхвърляне на иска със законните последици. Твърдението е, че съдът неправилно не е зачел действието на представената нотариална покана, с която е развален, на основание чл.87,ал.2 ЗЗД, сключеният между съдружници договор за продажба на дружествени дялове.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК са поставени въпросите, разрешаването на които според касатора, ще е от значение за точното прилагане на закона: 1/При условие, че договорът за покупко-продажба на дружествени дялове не се разваля по съдебен ред, не следва ли въз основа на представени по делото доказателства за развалянето на договора, от който съдружникът-купувач черпи права, делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес от водене на иск по чл.71 ТЗ срещу дружеството;2/ Има ли право съдът да се произнася по валидността на извършеното едностранно разваляне на договор за покупко-продажба на дружествени дялове, да обсъжда в мотивите си съдържанието му и да преценява налице ли е действително основание от страна на продавача за развалянето му, при положение, че като страна по делото не е привлечено третото лице-продавач; 3/ При развален по реда на чл.87,ал.2 ЗЗД договор за покупко-продажба на дружествени дялове, съдът не следва ли при постановяване на решението да се съобрази с волята на продавача-страна по договора, при условие че развалянето има обратно действие;4/Постановяване на решение за установяване, към датата на произнасянето на съда, съществуването на обстоятелството за придобиване на дружествени дялове, при наличие на развален договор за покупко-продажба на дружествени дялове, не влече ли след себе си неблагоприятни последици и неяснота във вътрешните отношения в дружеството – между съдружниците, относно притежаваните от тях дялове; 5/Не следва ли като необходим другар да бъде привлечено, при направено искане от дружеството ответни,к и продавачът по договора за прехвърляне на дружествени дялове, развалил същия договор, на основание чл.87,ал.2 ЗЗД; 6/ При наличие на представени доказателства за разваляне на договора по чл.129 ТЗ, въз основа на който ищецът е предявил иск по чл.71 ТЗ, не следва ли делото да се спре „до предявяване и произнасяне с влязло в сила решение на друг иск” от страната, претендираща право на собственост върху дружествените дялове, за установяване съществуването на договора за покупко-продажба на дяловете и установяване собствеността по отношение на тях. 7/ Представянето по делото на едностранно волеизявление за разваляне на договора по чл. ТЗ новосъздадено или нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл.147,ал.2 ГПК е.
В писмен отговор ищецът И. М. А. оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Неоснователно е становището в отговора по чл.287 ГПК за недопустимост приложното поле на касационното обжалване предвид разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК. Съдилищата не са сезирани с иск за парично вземане с цена стойността на прехвърлените дялове, както счита страната, а с неоценяеми искове по чл.71 ТЗ – установителен, съединен с осъдителен – за задължаване ответното дружество чрез управителя да извърши дължимо по закон действие.
За да потвърди решението в обжалваната от касатора част, въззивната инстанция е констатирала надлежното придобиване, чрез договор за прехвърляне на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите от 10.06.2010г., на 5 дружествени дяла от съдружника И. М. А., прехвърлени му от друг съдружник И. С. И., както и липсата на предприети действия от управителя на дружеството за вписване в търговския регистър на настъпилата промяна. Споделени са изводите на първоинстанционния съд, че правното основание на иска е чл.71 ТЗ – ищецът като съдружник в търговско дружество е предявил иск за защита на членствените си права, нарушени от орган на дружеството, с който се цели органите на дружеството да се съобразят с действителните права на съдружника. Отчетено е, че прехвърлянето на дружествените дялове е подлежащо на вписване обстоятелство по чл.129,ал.2 ТЗ, но то не е вписано поради бездействието на управителя да го заяви, с което е обоснован правният интерес от уважаването на осъдителния иск. Възражението на ответника /на което са основани всички поставени в изложението въпроси/, че договорът за прехвърлянето на дружествените дялове е развален от прехвърлителя в хода на процеса с нотариална покана от 29.07.2013г., е прието за неоснователно по съображения, че развалянето е извършено три години след сделката и само с оглед процеса; мотивирано е, че изявлението за разваляне не е произвело действие, тъй като посоченото неизпълнение е неплащане цената на прехвърлените дружествени дялове, при положение, че в самия договор по чл.129,ал.2 ТЗ е отразено плащането й в момента на нотариалното удостоверяване и е налице изрично волеизявление, че договорът има характер на разписка за получената сума. Обосновано е, че с искането за разваляне поради неплащане на цената, продавачът се домогва да опровергае собственото си си волеизявление, съдържащо се в договора. Направен е извод, че плащането на цената е установено, поради което липсва неизпълнение като необходима предпоставка и елемент от фактическия състав, пораждащ правото на кредитора да развали договора. С оглед на това, твърдението за отпадане на правата на ищеца върху спорните 5 дружествени дяла е прието за неоснователно.
Становището на състава на ВКС, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора въпроси произтича на първо място от липсата на характеристиката им на правни по смисъла на т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК. Посочените са фактологично обусловени. Извън това, при формулирането им касаторът предпоставя своето твърдение –прието изрично за неоснователно по обстойно изложените от въззивната инстанция мотиви – че договорът е „развален“, а правни въпроси относими към правните аргументи по довода „за разваляне” на договора, не са поставени. Част от въпросите /по т.5, 6 и 7/ не са изобщо обсъждани в мотивите на обжалваното решение, като страната не е правила искане за привличане на продавача като трето лице-помагач. Четвъртият въпрос е изцяло хипотетичен и извън предмета на спора. Поради липсата на формулиран правен въпрос – основна предпоставка за допускане на касационното обжалванеq безпредметно е обсъждането на сочената допълнителна такава – по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, която не е надлежно въведена и чието наличие също не е обосновано.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите разноски за настоящото производство по приложения договор за правна защита и съдействие от 22.05.2014г., в който е отразено плащането на договореното адвокатско възнаграждение от 840лв. в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 5 от 04.03.3014г. по в.т.д.№ 7/2014г. на Апелативен съд Варна в частта за потвърждаване решението по т.д.№ 73/2013г. на Добричкия ОС.
Осъжда [фирма], [населено място], [улица] да заплати на И. М. А. от [населено място], ул.“В.№ 1 сумата 840лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.