О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр. София, 20.09.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева
2. Жанина Начева
като разгледа докладваното от съдия Ж. Начева касационно частно дело № 1954 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящето производство е образувано по искане на Военно-апелативния съд на Република България за произнасяне от Върховния касационен съд, на основание чл. 43, т. 3 НПК.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че искането за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да разгледа делото е основателно и следва да бъде уважено.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
От материалите се установява, че съдиите от Военно-апелативния съд на Република България са участвали при предходни разглеждания на делото, поради което не са могли да вземат участие в разглеждане на образуваното в. н. о. х. д. №22/2011 г. Въз основа на правомощията си по чл. 106, т. 10 от Закона за съдебната власт председателят е издал заповед за командироването на трима съдии от Пловдивския военен съд със съответен ранг, за да участват в съдебните заседания на 30.05.2011 г. на Военно-апелативния съд.
В откритото съдебно заседание на 13.06.2011 г. пред въззивния съд защитникът на подсъдимия Ц., позовавайки се на съдебни решения на Върховния касационен съд, е направил възражение във връзка със законността на съдебния състав, формиран с участието на командировани съдии от военния съд. В тази връзка е поискал делото да се изпрати на Върховния касационен съд, който да определи кой друг съд да го разгледа. Въззивният съд е уважил искането на защитника поради съображенията, че компетентността и законосъобразността на съдебния състав са процесуални въпроси, уредени в НПК – за случай на невъзможност да бъде сформиран съдебен състав е предвидена процедурата по чл. 43 от НПК. Мотивиран по този начин, съдебният състав е постановил определение за прекратяване на въззивното производство, разпоредил е делото де се докладва на председателя на Военно-апелативния съд, който от своя страна е сезирал Върховния касационен съд за произнасяне, на основание чл. 43, т. 3 НПК.
Върховният касационен съд намира, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Въпросът за промяна на компетентния съд с друг, еднакъв по степен съд, е предвиден в разпоредбата на чл. 43 от НПК единствено като изключение от общите правила за местната подсъдност, уреждащи разпределянето на наказателните дела между еднакви по степен съдилища в страната.
В изрично изброените случаи (един от тях по т. 3 – когато съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав) Върховният касационен съд има правомощието, но не и задължението, да дерогира тези общи правила и да изпрати делото за разглеждане на еднакъв по степен съд, различен от териториално компетентния.
В съответствие с чл. 101, ал. 2 от Закона за съдебната власт Военно-апелативният съд (специализиран да се произнася по дела, разгледани от военните съдилища), е един за цялата страна и разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на военните съдилища. Особеностите в компетентността, която той упражнява, изрично произтича и от текста на чл. 397 НПК. Затова в конкретния случай чл. 43 НПК е неприложим – няма друг равен по степен съд на Военно-апелативния съд (Особената подсъдност на военните съдилища не може да се смесва с общата подсъдност на останалите съдилища).
Командироването по чл. 107, ал. 2 от Закона за съдебната власт във Военно-апелативния съд на съдия от военния съд, назначен по съответния ред, представлява изрично регламентирана възможност същият временно да изпълнява по-висока длъжност, за която има съответния ранг. Такъв съдия отговаря на условието по чл. 9 НПК – в наказателното производство да участват съдии, назначени по установения ред.
Поради това съдебен състав, образуван с участието на командирован съдия или само от командировани съдии, когато са спазени изискванията на чл. 28 и чл. 29 НПК, не е незаконен по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 43 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането по в. н. о. х. д. № 22/2011 г. (прекратено) на Военно-апелативния съд за определяне на друг съд за разглеждане на делото. ВРЪЩА делото за разглеждане на Военно-апелативния съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: