О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр. София, 21.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3763 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Р. Н. П., срещу решение № 4762/13.07.2018г. по в.гр.д. № 4720/2017г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б въззивен състав, в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторката срещу ответницата Р. Н. П. иск с правно основание чл. 99, ал. 1 вр. с чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 11 585 лв., съставляваща стойността на подобрения, извършени в апартамент № 76, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] като е реализирана и отговорността на ищцата за съдебни разноски в размер на 132.66 лв. за първоинстанционното производство и 864.24 лв. за въззивното производство.
Касаторът – ищца поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 55 ЗЗД/ и моли то да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен за сумата 11 585 лв.. Претендира съдебно – деловодните разноски пред всички съдебни инстанции.
В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въвежда следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/: 1.“Физическото премахване на подобрения върху имот (увреждане на имота), което е станало след предявяване на иск за заплащането им срещу собственика, представлява ли пречка за носителя на вземането да получи плащането им (погасява или прекратява правото му на вземане)?“; 2. „За отговора на първия въпрос, има ли значение дали правоимащият е владелецът, който е извършил подобренията, чиято стойност се търси с иска, или това е негов частен правоприемник – цесионер?“; 3. „ За отговора на първия въпрос, има ли значение кой е извършил физическото премахване (увреждането на имота), в частност дали това е правоимащият?“; 4. „Когато се поврежда един имот, в който има извършени подобрения от трето лице, вредата, като елемент от юридическия факт на деликта, премахва ли обогатяването на собственика, като елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване, ако между двете деяния (при деликта и при подобряването на чужд имот) няма никаква връзка?“, и 5. „Възможността за получаване от собственика на добивите/плодовете от един имот, в който има извършени, но незаплатени на извършителя подобрения, представлява ли ползване на / облагодетелстване от тези подобрения?“.
Ответникът по касационната жалба /ответник и в исковия процес/ – В. Н. Т., не подава отговор на същата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ищцата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД, с цена над 5 000 лева, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между третите за процеса лица Т. Н. Т. /продавач/ и Е. Б. Я. /купувач/, на 16. 03. 2005г., е сключен договор за покупко-продажба на апартамент № 76, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] унищожен с влязло в сила решение по гр.д. №2818/2013г. на ВКС, III г.о. поради грешка в предмета. Намерил е за установено също, че за обезпечение на свой паричен заем към ищцата Р. Н. П., Е. Б. Я. е учредил върху горепосочения недвижим имот договорна ипотека, но поради отпадане на правата на ипотекарния кредитор – ищцата с унищожаването на договора за продажба от 16. 03. 2005г., с договор за цесия от 18. 09. 2014г. Е. Я. е прехвърлил на ищцата вземанията си срещу ответницата В. Н. Т., в качеството й на единствен наследник по закон на продавача Т. Т. и собственик на апартамента, за реституция на заплатената продажна цена по унищожения договор за продажба и за заплащане на извършените в имота подобрения.
Предмет на настоящото касационно производство е искът на Р. Н. П. с правно основание чл. 59 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответницата В. Н. Т. да заплати сумата 11 585 лева, представляваща сторени от частния й праводател по договора за цесия от 18.09.2014г. Е. Б. Я. разноски за подобрения в недвижимия имот – предмет на унищожения договор за продажба от 16. 03. 2005г., собственост понастоящем на ответницата В. Н. Т. по силата на наследствено правоприемство от наследодателя й Т. Н. Т., починал на 01. 06. 2005г.. За да отхвърли като неоснователен горепосоченият иск, въззивният съд е съобразил удостовереното с протокол за въвод от 17.11.2016г., в качеството му на официален свидетелстващ писмен документ, издаден от ЧСИ, обстоятелство, че при предаване на владението на процесния апартамент на ответницата В. Н. Т., апартаментът е празен, без мебели, липсват прозорците, входната и вътрешните врати на помещенията, липсват подовите покрития в стаите изцяло и частично на терасата, коридора и тоалетната. Поради горното е заключил, че не е налице увеличение на стойността на апартамента вследствие подобряването му, която да е довела до неоснователно обогатяване в полза на собственичката му – В. Т.. Счел е, че искът на Р. П. има за предмет несъществуващо вземане, тъй като твърдените от нея и праводателя й /цедента Е. Я./ подобрения са унищожени към приключване на съдебното дирене, независимо дали от цедента или от трето лице, но в момент, преди ответницата да придобие фактическата власт върху имота чрез извършения на 17.11.2016г. /в хода на настоящото исково производство/ въвод във владение от ЧСИ.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема, че не са налице общото и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първите три зададени от касатора въпроси, отнасящи се до това дали увреждането на чужд имот, изразяващо се в премахване на направени в него подобрения, прекратява или погасява правото на подобрителя /или на неговия правоприемник – цедент/ за тези вземания и от значение ли е кой е премахнал подобренията, не съдържа прецизна формулировка, от която да може да се изведе правен въпрос от значение за изхода на конкретния спор по смисъла на т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Така формулираните от касатора въпроси са фактически и по никакъв начин не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Въззивният съд не се е произнасял по евентуалното прекратяване или погасяване на правото на подобрителя в чужд имот, а е коментирал неговата липса /невъзникване/ по процесното правоотношение между страните. Решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт се свеждат до това, че неналичието на заварени подобрения в имота при въвода във владение на ответницата, когато тя за първи път приема фактическата власт върху недвижимата вещ след извършване на твърдяните подобрения от цедента Я., обосновава отсъствие на неоснователно обогатяване в нейна полза. Последното е обусловило искът за заплащане на извършените от праводателя на ищцата подобрения да бъде отхвърлен, тъй като не е налице разместване на блага, което, без правно основание, да е довело до ощетяване на едната страна за сметка на обогатяването на другата.
Въпроси четвърти и пети, фомулирани в изложението към касационната жалба, не са били включени в предмета на настоящия спор с правопораждащ юридически факт – неоснователно обогатяване, поради което въззивният съд нито е дължал произнасяне по тях, нито ги е коментирал, формирайки решаващите си мотиви. Ето защо по всички поставени от касатора въпроси не е осъществено общото основание за допускане на касационен контрол, съгласно задължителните разяснения в т. 1 ТРС по тълк. дело № 1 /2009г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4762 от 13.07.2018г. по в.гр.д. №4720/2017г. на Софийски градски съд в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: