О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 21.03.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 23/2013г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Ф.,чрез пълномощниците и адвокат Н. и адвокат П., срещу въззивно решение от 22.12.2011г. по гр.д. № 99/2010г. на Добричкия окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, който са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Въпросите са следните : може ли въззивният съд в производството по обжалване и при забраната на чл.266 ГПК да увеличи делбената маса с вещи, които не са включени в решението на първоинстанционния съд; има ли правомощие въззивният съд да се произнесе свръх петитум относно имот, който не е включен в делбената маса; недопустимо и недействително ли е решението на въззивния съд, ако в диспозитива не фигурира съделител, който е посочен в решението на първоинстанционния съд, нищожна ли е делбата без участието на някой от съделителите. Сочат се решения на ВС, без да са приложени, както и ППВС№7/1973г.
Ответниците по касация В. А. Ф. и У. А. И. не изразяват становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №236/2007г. по гр.д.№204/2006г. на Балчишкия районен съд и вместо него е постановено друго, с което е намалено на основание чл.30 ЗН завещателното разпореждане, извършено от А. И. Ф.,поч.2005г. в полза на Н. И. Ф. в размер на 203200лева, относим за недвижим имот –двуетажна жилищна сграда с площ 120 кв.м.,състояща се от първи етаж с три стаи и баня с прилежащ гараж и втори етаж от четири стаи, кухня, построена в поземлен имот с идентификатор № * по КК на [населено място] и гараж в същата сграда с площ 16 кв.м. с по 12060,42 лева за всеки от съделителите У. А. И. и В. А. Ф., необходими за възстановяване на запазените им части от наследството на А. Ф. и са възстановени запазените им части в размер на по 12060,42 лева. Допусната е делба на описаните двуетажна жилищна сграда и гараж при квоти и съделители : за Н. Ф. – 179079.16/203200 ид.ч. и за У. И. и В. Ф. по 12060.42/203200 ид.ч. за всеки. Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба на У. И. и В. Ф. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът им за делба на процесната двуетажна жилищна сграда с гараж, построени в поземлен имот с идентификатор № *. Въззивният съд е приел, че е основателно релевираното възражение от ищците по чл.30 ЗН.Саморъчното завещание, с което починалият им баща е завещал на втората си съпруга ответницата Н. Ф. процесните имоти, отговаря на изискванията на чл.25 и сл. ЗН и завещателното разпореждане е действително. Ищците като наследници със запазена част, които не могат да получат пълния размер на тази част поради завещателното разпореждане, могат да искат намаляването до размера, необходим за допълване на запазената част.За да установи наследствената маса по чл.31 ЗН, въззивният съд е приел заключение на техническа експертиза относно стойността на имотите, принадлежали на наследодателя към момента на откриване на наследството. При полученото съотношение между разполагаемата част на наследодателя и запазената на ищците е стигнал до извод, че имотът следва да остане изцяло в наследството, а заветникът да получи по правилото на чл.36,ал.1 ЗН стойността на разполагаемата част.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставените от касатора въпроси не обуславя допускане на касационно обжалване в някоя от сочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК. Така, както са формулирани и доколкото касаят въпроса за произнасяне „плюс петитум”, следва да се има предвид, че въззивният съд не се е произнесъл в случая за имоти, които не са включени в делбената маса. Допуснатите от него до делба недвижими имоти са посочени от ищците още в исковата молба и са включени от тях в делбената маса. Спрямо тях първоинстанционният съд е отхвърлил иска за делба, а въззивният след отмяна на решението е постановил друго, с което ги е допуснал до делба. Касаторът не е конкретизирал и с кои точно имоти въззивният съд е увеличил делбената маса и спрямо кои се е произнесъл „плюс петитум”. При положение, че касаторът визира под делбена маса масата по чл.31 ЗН /в какъвто смисъл са твърденията в касационната жалба за остойностяване на движими вещи, които били изключени от делбената маса/, то той не е посочил конкретни решения на така поставения въпрос, дадени в цитираната от него съдебна практика. Не са приложени сочените решения на ВС, представляващи съдебна практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и не е пояснено по кой от поставените правни въпроси е дадено противоречащо на приетото от въззивния съд решение. Съобразно разясненията, дадени с ТР№1/2009г., ОСГТК не е налице основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, когато касаторът не е представил доказателства за наличието на влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по посочените от него правни въпроси. Последните два въпроса, касаещи неучастието на съсобственик в делбата, също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Това е така, защото от една страна посоченият в касационната жалба като съсобственик Я. Ф. е участвал в производството и спрямо него не е допусната делба на гореописаните имоти, а от друга касаторът не може да релевира неговите права като негов процесуален субституент извън изрично посочените от закона случаи. В тази връзка не може да се приеме, че е налице противоречие и с ППВС №7/1973г., за каквото конкретно касаторът също не е изложил доводи.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма релевантно искане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.12.2011г. по гр.д. № 99/2010г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: