О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр. София, 21.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, II гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2645/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3797 от 31.03.2015 г. подадена от Е. Р. П., П. П. П. и М. П. П. от [населено място], чрез адв. В. Д., против определение № 450 от 23.03.2015 г. на Русенски окръжен съд, постановено по в.ч.гр.д. № 208/2015 г. по описа на същия съд, с което е потвърдени определението от 16.01.2015 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. № 6558/2014 г., с което е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по член 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите заявяват /цитирам/:
„Считаме постановеното определение за неправилни и че е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Както сме посочили и в жалбата си до РОС, не оспорваме влязлото в сила на 10.07.2008 г. решение по гр.д. № 1624/08 г. на РРС, а като неправилна посочената квалификация по чл. 299 от ГПК.
Признатото пожизнено право на ползвуване включва правото да се използвува вещта съгласно нейното предназначение. За едно жилище ползвуването на носителя на такова право ще се изрази преди всичко в обитаването му.
В конкретния случай е налице единствено факта на въвод във владение от ЧСИ № 832 на И. П. в имота на 14.12.2009 г. Продължаваме да твърдим, че дори с възстановено пожизнено право на ползване от И. П., тя не го консумира. Започнала е да тече нова законова пет годишна давност, считано от въвода във владение на 14.12.2009 г.”
Жалбоподателите не поставят правен въпрос, въпреки че с определение № 1288 от 01.05.2015 г. на Русенски окръжен съд са дадени точни указания какво следва да съдържа изложението на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба И. П. П., чрез адв. М. С., счита обжалваното определение за законосъобразно, като моли да не се допуска касационно обжалване. Претендира разноски.
С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на частните жалбоподатели срещу И. П. П. за предаване владението върху имот подробно описа в исковата молба, придобит чрез дарение от ответника на наследодателя на ищците, като дарителят е запазил правото си на ползване върху имота. Установено е, че ответникът по настоящото дело – И. П. е предявила иск срещу настоящите ищци за защита правото си на ползване върху същия имот, по повод на който е образувано гр.д. № 1624/2008 г. по описа на Районен съд – Русе. Делото е приключило с влязло в сила решение, с което ищците са осъдени да предадат владението върху имота. Въззивният съд е приел, че с влязлото в сила решение по предходното дело на районния съд е разрешен спорът между страните относно съществуването на учреденото право на ползване върху процесния имот, а с настоящото дело се цели пререшаване на вече разрешен със сила на пресъдено нещо правен спор между страните, предвид което и на основание чл. 299, ал. 2 ГПК делото следва да се прекрати.
Съгласно приетото с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение, а това е този въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касатора, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда и посоченото в изложението на касаторите, в същото липсва надлежно формулира правен въпрос. В него се цитира само като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение наличие на хипотезата на член 280, ал.1, т. 3 ГПК, след което се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281, т. 3 ГПК, за неправилни изводи на въззивния съд, които обаче са различни от основанията по член 280 ал.1 ГПК.
Непосочването на правния въпрос, както е в настоящия случай е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Предвид този изход на делото, касаторите/частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по частната касационна жалба сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляващи разноски пред настоящата касационна инстанция.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 450 от 23.03.2015 г. на Русенски окръжен съд, Гражданско колегия, постановено по в.ч.гр.д. № 208/2015 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Е. Русева П. от [населено място], П. П. П. от [населено място] и М. П. П. от [населено място] да заплатят на И. П. П. от [населено място] сумата от 150 лв. / сто и петдесет лева/ разноски пред настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: