О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
ГР. София, 22.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 5.02.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3460/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение / първоначално и за поправка на ОФГ/ на Варненски окръжен съд по гр.д. №237/17 г. в частта, с която искът на С. И. срещу касатора по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е уважен, и по допускане на обжалването. С въззивното решение на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2,6 и 7 и чл.26, ал.1 НК, в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда на 17.07.14 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС – ППВС №4/68 г. и изброените решения по чл.290 ГПК, са разрешени от въззивния съд значимите правни въпроси от предмета на спора: При определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност от държавата по чл.2 ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди?; При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди трябва ли да се държи сметка за обществените критерии за справедливост – обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост на обезвредата?
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че е налице основанието за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ. На 28.05.12 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2,6 и 7 и чл.26, ал.1 НК. Наказателното производство срещу него е протекло в досъдебна и съдебна фаза, като с присъда от 18.11.13 г. и решение от 13.06.14 г. по нохд №3/14 г. на ВАпС, вл. в сила на 17.07.14 г. е оправдан по повдигнатото обвинение. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецът бил силно притеснен от повдигнатото му обвинение, то се отразило негативно на поведението му – затворил се в себе си, преустановил социалните си контакти, изпадал в нервни кризи и страдал от безсъние. Въззивният съд е определил размера на обезщетението за доказаните неимуществени вреди, като е отчел обстоятелствата на случая, според указаното в ППВС №4/68 г. Повдигнатото обвинение е за тежко престъпление от общ характер, продължителността на наказателното производство е 2 години и 2 месеца, взетата мярка за неотклонение е „парична гаранция от 5 хил. лв.”, ищецът, род. през 1973 г., е в активна възраст и с чисто съдебно минало. Според въззивния съд доказаните неимуществени вреди са обичайните, които неосъждан и с добро име човек търпи от повдигнатото му тежко обвинение и не разкриват висока степен на душевно страдание.
Не се установява противоречие на изводите на въззивния съд с цитираната от касатора практика на ВКС по чл.290 ГПК по първия от поставените въпроси – в съответствие с приетото в р. по гр.д. №78/11 г. на трето г.о.и по гр.д. №2516/14 г. на четвърто г.о., въззивният съд е установил причинната връзка между незаконното обвинение и причинените морални вреди и е определил обезщетението за тях след преценка на конкретните обстоятелства на случая: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, възрастта и общественото положение на обвиняемия, взетата мярка за неотклонение, характера и интензитета на причинените душевни страдания.
Обжалване на въззивното решение обаче следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по втория от поставените правни въпроси: По този въпрос въззивното решение отчасти противоречи на указаното в цитираните от касатора р. по гр.д. №85/12 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №593/10 г. на четвърто г.о. на ВКС. Там е посочено, че определеният размер на обезщетението следва да съответства на данните за икономически растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната за периода, за да не е източник на неоснователно обогатяване на ищеца. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир за аналогични случаи, защото в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта” до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и изразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. .
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №237/17 г. от 19.04.17 г., поправено и допълнено с решение от 3.07.17 г. по същото дело, в частта, с която искът е уважен.
Касаторът Прокуратура на РБ е освободен от държавна такса – ТР №7/14 г. ОСГК.
Делото да се докладва на председателя на трето г.о. за насрочване в о.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: