О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр. София, 23.03.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1120 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 20.11.2014 год. по гр. д. № 2464/2014 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 6.06.2014 год. по гр. д. № 18450/2013 год. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлена молбата на [фирма] за отмяна на решенията на общото събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в [населено място], [улица], обективирани в протокол от 23.10.2013 год.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от [фирма], чрез пълномощника му адвокат Р. А., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на направените изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и искане за отмяната му.
В самата касационна жалба и приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Формулирани са въпроси, които според касатора имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, които най-общо се отнасят до представителството на етажните собственици в общото събрание, кворума за провеждането му и може ли същият да се оспори от собственик в етажната собственост /ЕС/, който не е бил уведомен за събранието, доказателствената сила на протокола от ОС и кредитиране от съда на показания на свидетел, заинтересован от изхода на спора.
Ответникът по жалбата – Е. с. в с. на [улица] [населено място], не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 40 ЗУЕС са отхвърлени, въззивният съд приел, че общото събрание е било свикано от управителя на ЕС Б. В., съгласно чл. 12, ал. 1 и при спазване изискванията на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, чрез залепване на външната врата на входа и на информационното табло на поканата за него, с посочване дата и час на провеждането му и дневния ред. С оглед безспорното обстоятелство, че касаторът не обитава притежавания от него обект в сградата и при липса на доказателства да е уведомил писмено управителя за адрес и телефон, на които да бъде уведомяван за събранията, съдът приел за приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗУЕС относно редовното му уведомяване за събранието, на което са взети атакуваните решения. Съдът намерил за неоснователно и възражението относно кворума на събранието с оглед отбелязаното представителство на част от етажните собственици на основание устно упълномощаване, сред които не попада ищецът, поради което и не разполага с процесуалната възможност да брани чужди права. Кредитирал е и събраните свидетелски показания, като кореспондиращи с останалия доказателствен материал, поради което и исковете за отмяна на взетите решения са приети за неоснователни.
Поставените от касатора въпроси са релевантни за изхода на спора, тъй като въззивният съд приел, че не са налице нарушения по свикване и провеждане на общото събрание, които да са опорочили процедурата по провеждането му и да са обусловили незаконосъобразност на взетите на него решения. Разрешаването им обаче касае спора по същество, което е предпоставено от поставянето на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, които да обосноват допускане на касационното обжалване. За да се допусне то законът предвижда съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на делото и е обусловил правната воля на съда, т. е. да е от значение за изхода на спора, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 год. ОСГТК на ВКС/. Формулираните от касатора въпроси не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а такива, които касаят правилността на обжалваното решение, поради което и не е налице общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. Същите не могат да обосноват наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Както е разяснено в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за осъвременяването й. Тези предпоставки в случая не са налице, извън посочената липса на правен въпрос като обща предпоставка за касационен контрол, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1974 от 20.11.2014 год. по гр. д. № 2464/2014 год. на Пловдивския окръжен съд по касационната жалба на [фирма], [населено място], чрез адв. Р. А..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: