1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр. София, 25.03. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 1148/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 16508/11.12.2015 г. на Д. Б. Г. и И. Г. Ц. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Е. Г. от АК-С. срещу определение № 3375 от 26.11.2015 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, постановено по ч.гр.д. № 4735/2015 г., с което е потвърдено разпореждане от 01.09.2015 г. на Софийския градски съд, I ГО, 11 състав, по гр.д. № 6341/2012 г. в частта му, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателите за освобождаване изцяло от заплащане на разноски за назначената по тяхно искане комплексна съдебно-техническа експертиза. Жалбоподателите молят да се отмени въззивното определение по съображения, подробно изложени в частната жалба.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, частните касатори сочат, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на спора, в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 ГПК. Поставени са следните правни въпроси, свързани с: 1/ предпоставките за освобождаване от държавна такса и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК и необходимостта от извършване на преценка доколко материалното състояние на ищеца, съпоставено с размера на цялата дължима държавна такса, респ. съдебни разноски му позволява нейното заплащане, т. е. относно приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК и обхвата на преценката на съда за липсата на достатъчно средства на страната да заплати дължимите такси и разноски; 2/ качеството на молителите на обикновени другари и задължението на съда да се произнесе с отделен акт по молбата на всеки един от молителите като извърши самостоятелна отделна преценка по всяка една молба и изложи собствени мотиви за отказа на всяко отделно искане; 3/ задължението на съда при преценка на въпроса за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса или разноски да се съобрази със заложените и относими принципи, изводими от установените правила в нормите на чл. 272, ал. 2 КТ, вр. с чл. 446 ГПК, според които удръжки от трудово възнаграждение в по-високи от предвидените в цитираните норми размери не могат да се правят, като се позовават на противоречива съдебна практика на ВКС, както следва: Определение № 686/12.12.2014 г. на ВКС, I г.о. по ч.гр.д. № 7091/2014 г.; Определение № 342/09.05.2014 г. на ВКС, IV г.о. по ч. гр.д. № 1591/2014 г.; Определение № 303/15.05.2013 г. на ВКС, IV г.о. по ч.гр.д. № 3051/2013 г.; Определение № 603/25.05.2014 г. на ВКС, II т.о. по ч.т.д. № 2139/2014 г.; Определение № 573/12.07.2011 г. на ВКС, II т.о. по ч.т.д. № 230/2011 г.; Определение № 612/12.08.2010 г. на ВКС, II г.о. по ч.т.д. № 564/2010 г.; Определение № 496/10.07.2013 г. на ВКС, II г.о. по ч.т.д. № 2492/2013 г.; Определение № 342/09.05.2014 г. на ВКС, IV г.о. по ч.гр.д. № 1591/2014 г.; Определение № 303/15.05.2013 на ВКС, IV г.о. по ч.гр.д. № 3051/2013 г., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма], [населено място], представлявано от управителя Е. А., чрез процесуалния си представител адвокат Х. М. от АК-С., е изразил становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е дадено разрешение по същество на производство по освобождаване от внасяне на разноски, намира, че то подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на частните жалбоподатели и обстоятелствата по делото, съдът намира следното:
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е освободил ищците от заплащане на половината от определените разноски за допуснатата експертиза, като е взел предвид, че те имат задоволена жилищна нужда, получават постоянни доходи от трудови правоотношения, които са общо в размер на 1200 лева месечно, както и че са в добро здравословно състояние, като е приел, че не са налице основания за пълното им освобождаване от заплащането на останалата част от разноските в размер на 900 лева, които са вносими общо от тях.
Върховният касационен съд е компетентен да разгледа частна жалба срещу въззивно определение, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол. За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посоченото в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване е, че са налице трите предпоставки за допускане на обжалваното въззивно определение до касационно обжалване. Съобразно приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г., постановено по тълк. дело № 1/2010 г., хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице в случаите, когато съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение /определение/ и е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В изложението за допускане на касационно обжалване се сочи, че поставените правни въпроси са от значение за изхода на конкретното дело, но се поддържа, че по тях има установена практика на ВКС, която е посочена, но не е представена. В случая обаче с обжалваното определение, въззивният съд е съобразил установената задължителна практика на ВКС за предпоставките за приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, в т.ч. и тази, посочена от частните касатори. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да освободи страните – физически лица от задължението за внасяне на такси и разноски, съобразно законоустановени критерии /т. 1 – т. 6/, а така също и други констатирани обстоятелства /т. 7/, които могат да дадат основание за извода, че дължимият в конкретния случай размер на съдебната такса практически би лишил страната от достъп до правосъдие. Преценката винаги е строго конкретна с оглед дължимия размер и с оглед конкретните обстоятелства, препятстващи възможността на страната да изпълни това свое задължение за съответната държавна правосъдна услуга. Съдът следва да извърши проверка налице ли са предпоставки за освобождаване от такси и разноски въз основа на доказателствата за имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на такси и разноски за производството по делото. Въпрос на фактическа преценка на съда при спазване на тези критерии е да приеме за установено дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати таксите и разноските в цялост или частично. В настоящия случай в съответствие с тази практика съдът е извършил преценката налице ли са предпоставки за освобождаване на молителите от внасяне на разноски за назначената по тяхно искане комплексна техническа експертиза в указания размер, като видно от данните по делото, молителите не са доказали, че състоянието им не позволява да заплатят в половин размер от 900 лв. разноските по поисканата от тях СТЕ, още повече, че по делото е безспорен фактът, че те са заплатили на ответното дружество по сключения между страните договор за строителство и продажба на недвижим имот сумата от 28 500 евро, т.е. разполагали са със значителни парични средства.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по останалите поставени въпроси, тъй като съдът е съобразил качеството на молителите на обикновени другари и макар да не се е произнесъл с отделен акт по молбата им, е извършил самостоятелна преценка по отношение на всяка от представените от тях декларации за семейно и материално състояние, като са изложени съображения за частична основателност на искането, доколкото внасянето на сумата се дължи съвместно от двамата молители, живеещи на семейни начала. По третия въпрос за задължението на съда при преценка на въпроса за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса или разноски да се съобрази с нормите на чл. 272, ал. 2 КТ, вр. с чл. 446 ГПК, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като по молбата за освобождаване съдът взема предвид и други констатирани обстоятелства. В заключение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, а както се посочи по – горе по приложението й е създадена задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което:
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 3375 от 26.11.2015 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, постановено по ч.гр.д. № 4735/2015 г. по частна касационна жалба вх. № 16508/11.12.2015 г. на Д. Б. Г. и И. Г. Ц. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: