3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 26.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 01.10.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело №274 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд № 334 от 12.11.2008 год, постановено по гр.д.№ 239/2006 год., в частта, в която е уважена предявената от [фирма], [населено място] срещу касатора, в качеството му на ответник, искова претенция по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане дадената му на отпаднало основание, поради разваляне на сключен договор за изработка, по който същият е бенефициер, сума от 4 176 лв., ведно с деловодните разноски от 820 лв., съгласно процесуалното правило на чл.64, ал.1 ГПК/ отм./.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правил, свързани с осигуряване на безпристрастен съдебен състав при разглеждане на спора, призоваването на страните в процеса и преценката на събрания по делото доказателствен материал, както и на материалния закон- чл.87 ЗЗД, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, излагайки отново оплакванията си за неправилност на обжалваното решение, касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК с твърдението, че даденото от въззивния съд разрешение на обусловите крайния правен резултат по делото въпроси на материалното и процесуално право – за съществуване на правна възможност, без да се докажат изрично предпоставките за разваляне на един двустранен договор, съдът да приложи предвидените в чл.55, ал.1 ЗЗД правни последици в хипотезата на отпаднало основание, за начина по който следва да се формира свободното съдийско убеждение при решаване на конкретен правен спор, както и за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства е в противоречие с практиката на съдилищата, изразена в решения: № 931/ 03.10.2008 год., по гр.д.№ 6382/2007 год. на ВКС; № 155 от 25. 02.2005 год., по гр.д.№ 409/2004 год. на ВКС; № 95/2003 год. на Бургаския окръжен съд,, потвърдено с решение на Бургаския апелативен съд по т.д.№ 319/2003 год., а последното- с решение на ВКС № 27/2005 год. по т.д. № 565/2004 год.; № 1465/2002 год., по гр.д.№ 1076/2002 год. на ВКС ; № 340-А/ 2005 год., по гр.д.№ 603/2004 год. на ВКС; № 102/ 2005 год., по гр.д.№ 1037/2004 год. на ВКС и по т.д.№ 1272/2003 год. на ВКС.
Същевременно според изложеното, доколкото е налице противоречие в практиката на различните по степен съдилища в страната по горепосочените и значими по см. на чл.280, ал.1 ГПК правни въпроси, то съществуващата необходимост от уеднаквяване същата е още едно основание за допускане на искания касационен контрол.
Ответната по касационната жалба страна [фирма], в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила срещу искания достъп до касационен контрол и алтернативно срещу основателността на въведените основания за касация по чл.281, т.3 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира:
Касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, но след изтичане на преклузивния срок по чл.283 ГПК, поради което е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Постановеното на 12.11.2008 год. от Софийски апелативен съд въззивно решение е съобщено на ответника по спора – [фирма], [населено място] при условията на чл.51, ал.2, във вр. с ал.4 ГПК/ отм./, при действието на която процесуална норма се е развило въззивното производство, на 11.12.2008 год., както сочи резолюцията на съдията докладчик.
Следователно постъпилата в канцеларията на СГС на 14.08.2009 год. касационна жалба вх.№ 42907 на касатора [фирма], при липсата на данни за изпращането и по пощата в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК броен по правилото на чл.60, ал.3 ГПК, се явява просрочена.
С изтичане на установения от законодателя едномесечен прекратителен срок за касационно обжалване е преклудирано самото процесуално потестативно правомощие на касатора на касационна жалба и доколкото по делото не са налице доказателства за възстановяване на пропуснатия срок по реда на чл.64 и сл. ГПК, то за настоящия съдебен състав отсъства процесуална възможност да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване .
Що се касае до наведения довод за нередовно призоваване на страната в хода на делото, то съществува друг процесуален ред за защитата и срещу процесуално незаконосъобразното, но влязло в сила съдебно решение, който не е предприетият с настоящата касационна жалба.
Водим от горното, съставът на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба с вх.№ 42907/14.08.2009 год. срещу въззивното решение на Софийски градски съд № 334 от 12.11.2008 год, по гр.д.№ 239/2006 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: