4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
С., 26.05.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети май две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА Д.
О. К.
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 247/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 548/28.12.2010 год. по гр.д. № 792/2010 год. на Врачанския окръжен съд след като е отменено решението на Районен съд [населено място] по гр.д. № 3509/2010 год., е постановено ново решение , с което е признато за незаконно уволнението и е отменена заповед № 2/21.06.2010 год. на Директора на ТП на НОИ, [населено място] , с която на осн. чл. 325,т.9 КТ е прекратено трудовото правоотношение между Ц. Г. М. и ТП на НОИ, [населено място] , същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Инспектор” в „Архивно стопанство” на ТП на НОИ и на осн. чл. 225,ал.1 КТ е присъдено обезщетение в размер на 2 292,22 лв. , ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата като за разликата до пълния предявен размер от 4 202,40 лв. иска е отхвърлен .
Ц. Г. М. от [населено място] обжалва решението в частта, в която предявеният от него иск с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.3 във вр. чл. 225,ал.1 КТ е отхвърлен за размера над 2 292,22 лв. до претендираните 4 202,40 лв.
В частта, в която исковете са уважени решението се обжалва от ТП на НОИ [населено място] .
В касационната жалба на ТП на НОИ, [населено място] , се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ц. Г. М. оспорва основателността на подадената от ТП на НОИ, [населено място] касационна жалба в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. , приема следното :
Касационната жалба на Ц. Г. М. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съгласно чл. 280,ал.2 ГПК / изм. Д.в. бр.100/2010 год. в сила от 21.12.2010 год./ не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Предявеният от Ц. Г. М. иск с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.3 ГПК във вр. чл. 225,ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за претърпените от него имуществени вреди поради оставането му без работа в следствие на незаконното уволнение, е в размер на 4 202,40 лв. тоест цената на предявеният от него иск е под 5 000 лв. Касационната жалба е подадена на 25.11.2001 год., тоест след влизане в сила на изменената редакция на чл. 280,ал.2 ГПК, с оглед на което същата се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба на ТП на НОИ , [населено място] е подадена в законоустановения срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК – да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е да е обосновано наличието на една или няколко от специалните хипотези на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, въвеждащи допълнителни критерии за допустимост на касационното обжалване.
В случая касаторът е формулирал следните правни въпроси:
1.При наличие на разпоредбата на чл. 112,ал.9 от ЗЗ, в случай, че
Експертното решение на ТЕЛК, с което са дадени здравни противопоказания за изпълняване на заеманата работа е обжалвано от работника или служителя пред НЕЛК и не е влязло в сила, има ли работодателят право или задължение да не изпълни задължителното предписание на здравните органи или да удължи 7-мо дневния срок по чл. 317,ал.3 КТ без да носи отговорност по чл. 317,ал.4 КТ за заплащане на обезщетение по чл. 217 КТ .
2.Как следва да се разбира разпоредбата на чл. 112,ал.9 от Закона за здравето, че обжалването на експертните решения за трайно намалена работоспособност на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им.
Касаторът счита, че по тези въпроси няма съдебна практика поради което касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че решението на ТЕЛК, в което е посочено, че работоспособността на уволнения Ц. М. е намалена с 72% и не може да изпълнява заеманата от него длъжност „Инспектор”, не е влязло в сила, доколкото е обжалвано. Позовал се е на разпоредбата на чл. 113,ал.3 от Закона за здравето, според която решенията на органите на медицинската експертиза , които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации. С оглед на това е прието, че доколкото в случая редът за обжалването на решението на ТЕЛК послужило като основание за извършеното уволнение не е изчерпан, същото не е станало задължително и не може да служи като основание на процесната уволнителна заповед.
Посочено е също така, че разпоредбата на чл. 112,ал.9 от Закона за здравето, според която обжалването на експертните решения за трайно намалена работоспособност на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им следва да се разбира във връзка със задължението на държавата да обезщетява лицата с намалена трудоспособност .
С оглед на това, решаващото съображение на въззивният съд за отхвърляне на иска е, че към момента на издаване на заповедта за уволнение на осн. чл. 325,ал.1,т.9 КТ посоченото в нея фактическо основание за уволнение не е било налице.Посочените правни въпроси са във връзка с този основен извод на съда.
Не е налице обаче допълнителния критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Съгласно т.4 от ТР №1 / 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год. на ОСГТК основанието по цитирания законов текст е налице във всички случаи, когато приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.В случая извършеното от въззивният съд тълкуване на закона касателно относимите към разрешаването на конкретния правен спор правни норми е извършено според точния смисъл на закона.
По тези съображения касационното обжалване на въззивното решение в неговата уважителна част и по касационната жалба на ТП на НОИ, [населено място] ,не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 548/28.12.2010 год. по гр.д. № 792/2010 год. на Врачанския окръжен съд по касационната жалба на ТП на НОИ, [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Ц. Г. М. срещу на решение № 548/28.12.2010 год. по гр.д. № 792/2010 год. на Врачанския окръжен съд в частта , в която предявеният от него иск с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.3 във вр. чл. 225,ал.1 КТ е отхвърлен за размера над 2 292,22 лв. до претендираните 4 202,40 лв.
В частта, в която касационната жалба на Ц. Г. М. от [населено място] е оставена без разглеждане, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му .
В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: