2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 27.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3562 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. Р. К., с адрес в [населено място], представляван от адв. Н. Ш., против въззивното решение № 775 от 3 април 2019 г., постановено по в.гр.д. № 5201/2017 г. по описа на апелативния съд в гр.София, с което се потвърждава решение № 8739 от 2 декември 2016 г., постановено по гр.д. № 607/2014 г. по описа на Софийския градски съд, за осъждане на К. да заплати на Б. Ж. В., белгийски гражданин, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата от 46000 евро, ведно със законната лихва от исковата молба, представляваща наредена на 25.03.2010 г. платена без основание сума по сметка на К., и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се заявява, че обжалваното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорен е изводът на съда, че не е установено каквото и да е възникнало основание за превеждане на процесната сума, тъй като не е представен нито предварителен договор, нито окончателен договор, нито договор за поръчка, сключен между страните по делото, защото без анализ са останали представените от касатора договор за посредничество, квитанция за отчитане на сума, справки от банкови сметки и установените по делото фактически отношения между ищеца, ответника и третото лице „Пампорово дивелъпмънт“ ООД. Поддържа се, че макар по делото да не е представен предварителен договор, представените писмени доказателства водят до извода, че ищецът е бил страна по договор с третото лице за възмездно прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот; не е коментирано искането на касатора третото лице да представи намиращия се у него предварителен договор, и че счетоводната експертиза следва да провери счетоводството на третото лице, както и искане до НАП да се представят документи от правоприемника на третото лице. Оспорва се и изводът на съда, че не може да се установи основанието за извършения превод, тъй като между страните е разменена електронна кореспонденция, а и в периода на плащането касаторът е бил съдружник и управител на „Пампорово дивелъпмънт“ ООД. Твърди се, че събраните доказателства не водят до извода, че преведената сума е без основание. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Б. Ж. В., белгийски гражданин, представляван от адв. Д. И.-М. и адв. Б. Б., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване и за неоснователността на жалбата.
Въззивният съд сочи, че касаторът не оспорва получаването на сумата от 46000 евро, без да е посочено основание за превода, но твърди, че тя му е изплатена в изпълнение на облигационни отношения заради качеството му на съдружник и управител на трето лице. Съдът отрича представените по делото договор за посредническа дейност, сключен между касатора и трето лице, извлеченията от сметки на касатора и от сметка 422 на дружеството да установяват получаването на сумата на договорно основание, и че е преведена на трето лице от името и за сметка на ищеца, като се сочи и че предварителен договор, сключен между ищеца и дружеството, чието съществуване се твърди от ищеца, не е представен и по реда на чл. 192 ГПК, а договорът за посредничество доказва съществуването на отношения по мандатен договор между ответника и трето лице, но не и такива между ищеца и ответника. Кредитирани са представените от касатора електронни писма, като се приема, че те са разменени между страните по повод закупуване и стопанисване на недвижим имот в страната, но не доказва съществуването на правоотношение между страните по договор за поръчка, който евентуално да се счита като основание за превеждане на процесната сума, при тежест на касатора да докаже твърденията си за основанието за получаване на сумата. Прието е, че дори тази електронна кореспонденция да установява някакви преддоговорни отношение или евентуално обещание на касатора към ищеца за посредничество при сключване на договор за покупко-продажба на имот, отново не се обосновава основание за превеждане на сумата. Заключено е, че ищецът е заплатил сумата на касатора при първоначално невъзникнало основание – не е представен нито предварителен договор, нито окончателен договор, нито договор за поръчка, сключен между страните по делото. Посочено е и че неоснователни и недоказани са оплакванията във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция – допуснати са всички искани от касатора доказателства, в т.ч. задължени са трети за процеса лица да представят искани от него доказателства, допусната е счетоводна експертиза, заличена поради невнасяне на депозит за вещото лице от страна на касатора.
К. съд приема, че поставените правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
Първите два въпроса касаят дължимата от страна на съда преценка на доказателствата по спора и на доводите и възраженията на страните: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства в тяхната цялост в мотивите си и да формира изводите си след съвкупната им преценка, или може да се позове само на избрана част от доказателствата, без да изложи съображения защо отхвърля като недостоверни останалите, и следва ли въззивният съд, с оглед задълженията си по чл. 12 ГПК, да обсъди доводите и аргументите на ответника и да прецени всички доказателства, като постанови решението си на базата на приетите за установени факти. Касаторът твърди, че без коментар в обжалваното решение е останала връзката между представените от касатора договор за посредничество, квитанция за отчитане на сума, справки от банкови сметки и установените по делото фактически отношения между ищеца, ответника и третото лице „Пампорово дивелъпмънт“ ООД, и поддържа, че въззивният съд е нарушил практиката на ВС и ВКС, изразена в решение № 220 по гр.д. № 2314/2015, ІІІ г.о., решение № 214 по т.д. № 642/2008 г., ІІ т.о., решение № 230 по т.д. № 1090/2011 г., ІІ т.о., решение № 503 по гр.д. № 168/2012 г., ІV г.о. В сочените от касатора решения, предвид правилата на чл. 235 и чл. 12 ГПК, се възпроизвежда неизменното разбиране в съдебната практика, посочено и в разясненията на ВКС, дадени в ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 19, че дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор и съдът при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора и излага мотиви. В практиката си ВКС приема, че съдът следва да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В обжалваното решение въззивният съд е постъпил именно по описания по-горе начин – съобразени са както надлежно въведените в спора твърдения и възражения, така и своевременно посочените доказателства. Противно на тезата на касатора, съдът е основал изводите си на доказателствата за отношенията между страните, като ги е счел за недостатъчни да се достигне до единственото заключение, че преведената на касатора процесна сума е в изпълнение на задължение по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. В отговор на твърдението на касатора, че съдът не е отчел, че е нямало как касаторът да представи документ (предварителен договор), поради което е направил редица доказателствени искания, следва да се вземе предвид, че на отправеното искане по реда на чл. 192 ГПК да бъдат изискани документи, включително предварителния договор, от трето, неучастващо в спора лице, съдът е задължил „Ямбол инвест – 2012“ ЕООД да представи предварителен договор и счетоводни документи за осчетоводяване на извършени плащания от ищеца към „Пампорово дивелъпмънт“ ООД по отношение на процесния апартамент. В доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест в съответствие с твърденията на страните, като на ответника е посочено, че следва да докаже репликата си за основанието за плащане на сумата. Касаторът е поискал, в случай, че събирането на доказателства за осчетоводяване на плащането на апартамента е невъзможно, то да бъде назначена икономическа експертиза, която да даде заключение за осчетоводяването на апартамента, като вземе предвид доказателствата по делото и доказателства при касатора. Съдът допуска назначаването на експертиза, като съдът е указал заключението да вземе предвид и документите в счетоводството на „Ямбол инвест – 2012“ ЕООД, но отменя определението си за назначаването на експертизата, тъй като касаторът не е внесъл депозит за вещото лице. Искането за снабдяване с нови доказателства пред въззивния съд е оставено без уважение като преклудирано. При тези обстоятелства следва да се преценят като необосноваващи различни изводи от възприетите от въззивния съд непредставянето на документи от трето за спора лице, необходимостта от експертно заключение, установяване на твърдения с косвени доказателства. В случай, че касаторът всъщност твърди неправилна преценка на доказателствата, такъв проблем не е станал предмет на изрично питане, поради което в съгласие с разясненията на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, т. 1, касационното обжалване по него не може да бъде допуснато.
По въпроса наличието на договорни отношения между ответника и трето неучастващо в производството лице има ли правно значение при предявен иск по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, се твърди противоречие с даденото от въззивния съд разрешение с постановките на ППВС № 1/1971 г., и тълкуването, сторено от ВКС в решение № 89 по гр.д. № 1184/2012 г., ІІІ г.о. В цитираното постановление ВС изяснява фактическите състави на неоснователното обогатяване по чл. 55 и чл. 59 ЗЗД, а ВКС в решението си приема, че при положение, че имущественото благо е дадено от ищеца и е получено от ответника при първоначална липса на правно основание и се претендира връщането му с иск на основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, без правно значение е евентуалното наличие на договорни правоотношения между ищеца и трето, неучастващо в процеса лице или между ищеца и ответника. В процесният случай се твърди наличието на договорни отношения между ответника и трето за спора лице, по което въззивният съд приема, че дори размерената електронна кореспонденция между страните по спора да може да се счете за обосноваваща съществуването на някакви преддоговорни отношения между тях, или евентуално обещание на касатора към ищеца за посредничество при сключване на съответния договор, то тези отношения са напълно неотносими и не могат да обосноват надлежно основание за заплащане на процесната сума. Следователно, въпросът формално не е разрешен в сочената съдебна практика, а проблемът отново касае тълкуването на събраните по делото доказателства, за което релевантно е посоченото в тази връзка по предходните въпроси.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за заплащане на сторените по делото разноски в размер на 2906,17 лева, сторени за правна помощ и съдействие по изготвяне на отговор на касационната жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 775 от 3 април 2019 г., постановено по в.гр.д. № 5201/2017 г. по описа на апелативния съд в гр.София.
ОСЪЖДА Н. Р. К., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. 4, ап. 11, да заплати на Б. Ж. В., с белгийско гражданство, [дата на раждане] , притежаващ лична карта №……, валидна от 06.06.2012 г. до 06.06.2017 г., с постоянен адрес в [населено място] 1030, [улица], Б., сумата от 2906,17 (две хиляди деветстотин и шест цяло и седемнадесет стотни) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: