4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 130
гр. София, 27.04.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д. частно гражданско дело № 1439 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 965/20.01.2017 г. на К. И. Б. срещу определение № 4197/16.12.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 4047/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ по частна касационна жалба вх. №13632/03.10.2016г. срещу определение № 3043/01.09.2016г., постановено по делото.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се постанови освобождаването му от внасяне на държавна такса в размер от 15лв. за разглеждане на частна касационна жалба вх. №13632/03.10.2016г. от Върховния касационен съд, като делото бъде върнато на Софийски апелативен съд за администриране на последната.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Гражданско дело № 431/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд е образувано по искова молба вх.№ 1168/27.05.2015 г. на К. И. Б. против В. Й. за обезвреда на претърпени нематериални вреди, вследствие на мълчаливия му отказ да осигури разрешаване в разумен срок на конкретно гражданско дело, която е върната с определение № 980/16.06.2015г. на основание чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България и производството по делото е прекратено. Против определението за прекратяване на делото е постъпила частна жалба вх. № 1568/07.07.2015 г. от ищеца, която е върната с разпореждане от 04.05.2016 г. по гр.д. № 431/2015 г. на Софийски окръжен съд, поради неотстраняване в срок на констатирана нередовност в последната – невнасяне на държавна такса за разглеждането й. Съдът е посочил, че молбата на страната за освобождаване от държавна такса за разглеждане на частна жалба вх. № 1568/07.07.2015г., е оставена без уважение с влязло в сила определение от 29.09.2015 г. по гр.д. № 431/2015 г. на Софийски окръжен съд, потвърдено с определение № 3192/16.11.2015 г. по ч.гр.д. № 4480/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд. Разпореждането за връщане на частната жалба е потвърдено с определение № 3043/01.09.2016 г. по гр.д. № 4047/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определение № 3043/01.09.2016 г. по гр.д. № 4047/2016 г. на Софийски апелативен съд е обжалвано с частна касационна жалба вх. № 13632/03.10.2016г., оставена без движение с разпореждане от 07.10.2016г. с указания за внасяне на държавна такса в размер от 15 лв.; приложение на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и за приподписване на жалбата от адвокат /л. 23 от гр.д. № 4047/16 на САС/. В изпълнение на указанията на администриращия съд е постъпила молба вх. № 14932/21.10.2016 г. /л. 7 от гр.д. 1439/2017 г. на ВКС/ за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя и освобождаването му от държавна такса за разглеждане на частната касационна жалба, които са оставени без уважение с обжалваното пред настоящата съдебна инстанция определение № 4197/16.12.2016 г.
Междувременно частната касационна жалба вх. № 13632/03.10.2016 г. против определение № 3043/01.09.2016 г. по гр.д. № 4047/2016 г. на Софийски апелативен съд е изпратена по компетентност на Върховния касационен съд, който с разпореждане № 15/15.02.2017 г. е констатирал, че последната не е била приподписана от адвокат, към нея не е било приложено изложение на касационните основания и не е била внесена държавна такса за разглеждане на делото от касационната инстанция, поради което е разпоредил връщането й на администриращия апелативен съд за повторни указания в тази насока. С оглед разпореждането на Върховния касационен съд, Софийски апелативен съд е предоставил повторна възможност на жалбоподателя за привеждане на жалбата с оглед законоустановените изисквания за нейната редовност с разпореждане от 23.02.2017 г., в изпълнение на които К. Б. е подал молба вх. № 4483/14.03.2017 г. /л. 30 от гр.д. № 4047/2016 г. на САС/ за предоставяне на правна помощ и освобождаването му от държавна такса по частната касационна жалба. С разпореждане № 132/21.03.2017 г. по гр.д. № 4047/2016 г. Софийски апелативен съд е постановил връщане на частна касационна жалба вх. № 13632/03.10.2016 г., поради неизпълнение в срок на дадените указания. По делото не са налице данни, последното да е било обжалвано от К. И. Б..
Върховния касационен съд, в настоящия съдебен състав намира, че определение № 4197/16.12.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 4047/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ по частна касационна жалба вх. № 13632/03.10.2016 г., е правилно и следва да бъде потвърдено.
С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е регламентирал възможността физическите лица да бъдат освободени от внасяне на такси и разноски, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните на представена декларация за имуществено състояние. В този смисъл е задължителната практика на Върховния касационен съд, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК с определение № 612/12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, II т. о. и определение № 496/10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, II т. о., съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът след изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото.
В представената по делото декларация за материално и гражданско състояние от 20.10.2016 г. /л. 10 от гр.д. № 1439/2017 г. на ВКС/ е посочено, че жалбоподателят е разведен, не притежава недвижимо имущество, МПС, влогове на негово име, не получава доходи от трудово възнаграждение, нито от наеми, рента и аренда на земеделски земи. Посочено е, че притежава дялово участие в следните търговски дружества – [фирма] и [фирма] – с капитал от 50 000 неденоминирани лева, както и [фирма] – в производство по несъстоятелност. Жалбоподателят е декларирал, че дружествата [фирма] и [фирма] не извършват търговска дейност.
Тези данни не могат да обосноват извод, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса от 15 лв. за разглеждане на частна касационна жалба вх. № 13632/03.10.2016 г. против определение № 3043/01.09.2016 г. по гр.д. № 4047/2016 г. на Софийски апелативен съд. Жалбоподателят е в трудоспособна възраст, с висше образование и разведен, поради което финансовите му възможности следва да бъдат преценявани съобразно средния доход за страната. Размерът на таксата, която е поискано да бъде внесена от частния жалбоподател, не съставлява трудност за лице в трудоспособна възраст и с декларирано участие в търговски дружества. Що се касае до обстоятелството, че жалбоподателя е обявен в несъстоятелност търговец, това не може само по себе си да е основание за освобождаване от задължението за внасяне на такса в сравнително нисък размер.
В разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Закона за правна помощ е посочено, че за предоставянето на правна помощ е необходимо кумулативно да са налице две условия – невъзможност на лицето да осигури адвокатска защита, защото не разполага със средства за заплащане на адвокат и желае да има такъв от една страна и второто условие интересите на правосъдието да изискват това. Касае се до две групи обстоятелства, които подлежат на преценка. С разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗПП е предоставена възможност за преценка целесъобразността на поисканата правна помощ. В конкретния случай въззивният съд, извършил процесуални действия по администриране на частната касационна жалба, е осъществил именно такава преценка, като е посочил, че предоставянето й е неоправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице. В случая частната касационна жалба, с оглед приподписването на която е подадена молбата за предоставяне на правна помощ е насочена против определение, с което е потвърдено разпореждане на Софийски окръжен съд за връщане на частна жалба против определение за прекратяване на делото. В разпореждането за връщане е посочено, че жалбоподателят – К. Б. не е внесъл дължимата държавна такса за разглеждането й, след като молбата на последния с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК е била оставена без уважение с влязло в сила определение. Следователно въпросът за наличието на предпоставките за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавна такса за разглеждане на частната му жалба против определението, постановено по гр.д. № 431/2015 г. на Софийски окръжен съд, е окончателно разрешен и обжалването на акта за връщане не би довело до желания от жалбоподателя резултат, доколкото последният се е възползвал от възможността за обжалване на определението по чл. 83, ал. 2 ГПК и след отказа на състава за освобождаване от задължение за внасяне на такса, не е превел последната по сметката на съда, с оглед изричните указания в тази насока. С оглед на така изложеното предоставянето на правна помощ по частната касационна жалба, насочена в крайна сметка против разпореждането на Софийски окръжен съд, не е оправдано с оглед ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ – арг. чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПП. Освен по изложените съображения следва да се добави и това, че съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП, правна помощ по чл. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗПП не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, какъвто е настоящия случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4197/16.12.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 4047/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.