О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр.София, 29.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 15/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Т. Н. В. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 424 от 23.10.2012 г. по гр.д.№ 1167/ 2012 г., с което е потвърдено решение на Еленски районен съд по гр.д.№ 163/ 2012 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против [община] искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, за което е издадена заповед № ОА 111/ 30.03.2012 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист „Управление на собствеността” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 3 537 лв и лихва за забава върху тази сума в размер 9,80 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига правните въпроси за начина на мотивиране на уволнителната заповед при наличие на основанието „съкращаване на щата”; за правомощията на първоинстанционния съд да даде възможност в първото съдебно заседание за изменение на отговора на ответника и за нови доказателствени искания при бързи производства; за задължението на въззивния съд да обсъди доводите във въззивната жалба; за реда за утвърждаване на длъжностни характеристики на работещите в община. В изложението се съдържат и други доводи, които не съставляват правен въпрос, а твърдения за извършени от въззивния съд нарушения на правилата на ГПК.
Ответната страна – [община] – оспорва жалба и поддържа, че не са налице основанията за допускане на обжалването. Счита, че касаторът не е формулирал в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси, а е изложил общи оплаквания за неправилност на въззивното решение.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Отчасти следва да се споделят възраженията на ответната страна, че в изложението си касаторът се оплаква от допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и необоснованост. Действително, в производството по чл.288 ГПК такива доводи не подлежат на обсъждане. Те могат да бъдат разгледани като твърдения за наличие на касационни основания по чл.281 ГПК, но не и като основания за допускане на обжалването по чл.280 ГПК. Обаче в изложението на касатора има и правни въпроси, на които (според него) въззивният съд е отговорил неправилно и по които обжалването може да се допусне. Вярно е, че тези въпроси не са формулирани прецизно, но съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС,касационният съд може да ги уточни и изясни, стига да не нарушава принципа на диспозитивното начало.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд (по реда на чл.272 ГПК и чрез излагане на собствени съображения) е приел, че ищецът е работил по трудово правоотношение в [община] на длъжността „главен специалист „Управление на собствеността”. Въз основа на решение на общинския съвет, кметът е утвърдил ново длъжностно щатно разписание на общината, с което тази длъжност е съкратена. При съпоставка на старите и новите щатни разписания и длъжностни характеристики, съдът е приел за установено, че съкращаването на щата е реално. Длъжността, заемана от ищеца, е премахната, а функциите и са разпределени между три други длъжности в общинската администрация. Заповедта за уволнение е счетена за надлежно мотивирана, а по възраженията на ищеца за извършени от първоинстанционния съд процесуални нарушения, въззивната инстанция е постановила, че такива не са налице, като е изложила мотиви в тази насока.
При тези съображения на въззивния съд първите три поставени от касатора въпроса обуславят въззивното решение, но не са решени в противоречие с установената практика, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По въпроса за начина на мотивиране на уволнителната заповед е налице установена практика, която е съобразена от въззивния съд. Когато заповедта е мотивирана на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ и като фактическо основание за издаването в нея е посочено „съкращаване на щата”, това е достатъчно за редовността й от външна страна. Въпрос по същество на спора е дали действително щатът, който уволненият е заемал, е бил съкратен. Работодателят носи тежестта да докаже това обстоятелство в хода на процеса, но не е длъжен да излага в уволнителния акт някаква по-специална мотивировка на изявлението си.
По въпроса за правомощията на първоинстанционния съд да даде възможност в първото съдебно заседание за изменение на отговора на ответника и за нови доказателствени искания при бързи производства, също има установена практика, включително представеното от касатора решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 1480/ 2010 г. Обжалваното решение обаче не й противоречи. Въззивният съд е приел, че първата инстанция не е допуснала изменение на отговора на ответника в първото съдебно заседание, а само пояснение на същия и това е станало в рамките на срока по чл.312 ал.2 ГПК (той не е бил изтекъл до момента на провеждане на заседанието). По въпроса за новите доказателства също е прието, че не е преклудирана възможността за допускане в първото съдебно заседание, както поради вече изложеното обстоятелство по чл.312 ал.2 ГПК, така и поради това, че доказателствата са допуснати по искане на ищеца (сега касатор), а не на ответника. Даденото разрешение е в съответствие с установената практика, а не и противоречи.
В съответствие с практиката е и отговорът на въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите във въззивната жалба. В обжалваното решение това задължение не е игнорирано, защото, освен че е препратил към мотивите на първата инстанция съгласно чл.272 ГПК, въззивният съд пунктуално е отговорил на всички повдигнати с въззивната жалба на ищеца въпроси. Той е отхвърлил всички възражения, като се е мотивирал защо ги счита за неоснователни. Правилността на мотивите му е извън обхвата на проверката, възможна в настоящето производство.
А що се касае до въпроса за реда на утвърждаване на длъжностни характеристики на работещи в община, той не обуславя въззивното решение. Същият е без значение за крайните изводи на въззивния съд, тъй като, ако е установено реално съкращаване на щата, няма значение дали и по какъв ред са утвърдени длъжностните характеристики на общинските служителите по новото разписание.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 424 от 23.10.2012 г. по гр.д.№ 1167/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: