2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 31.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 956/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Ботевградският районен съд с решение от 24. 8. 2009 г. по гр. д. № 14/2009 г. е отхвърлил предявените от Т. Н. от[населено място] срещу [фирма],[населено място], искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ за отмяна на уволнението му със заповед от 10. 11. 2008 г., за възстановяване на заеманата длъжност „оператор по производство на строит. керам. изделия” в Керамичен завод – Ботевтрад и заплащане на 2881 лв. обезщетение за оставане без работа поради уволнението. Решението е потвърдено от Софийският окръжен съд с въззивно решение от 10. 2. 2010 г. по гр. д. № 1100/2009 год.. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Т. Н. и приложена молба с искане за допускане на касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът „ К – К и КО+ АД – София не е взел становище..
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете, като е приел, че не е налице твърдяното от ищеца нарушение на закона от страна на работодателя – прекратяване на трудовото правоотношение без спазване на задължителното предизвестие.
Молбата – искане за допускане на касационно обжалване е обоснована с този извод на съда, като се твърди, че правилното решаване на въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационният съд счита, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй-като въззивният съд е приложил точно закона, приемайки, че работодателят законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение като е изплатил на ищеца обезщетение за неспазения срок на предизвестието. Този факт е безспорен по делото, но жалбоподателят счита, че ответникът е бил длъжен да отправи предизвестие и след това да издаде заповед за уволнение като му заплати обезщетение за неспазения срок на предизвестие. Фактически доводите на ищеца се основават на липса на отделен документ, удостоверяващ предизвестието за уволнение, който документ да предхожда заповедта за уволнение. Такова изискване в закона няма. Въззивният съд правилно е съобразил, че в чл. 220, ал. 1 КТ е предвидено право на страната да прекрати трудовото правоотношение и преди да изтече срокът на предизвестие, което означава че това важи за целия срок на предивестие, т. е. от самото начало на срока. В случая, работодателят е процедирал по този начин, като със самата уволнителна заповед е постановил да се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за целия срок на предизвестие. Така той е удостоверил волеизявлението си за начина на прекратяване на трудовото правоотношение съобразно предвидената в закона възможност.
Не са налице основания за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и молбата следва да се остави без уважение..
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10. 2. 2010 г. по гр. д. № 1100/2009 г. на Софийския окръжен съд по жалбата на Т. Н. от[населено място], С.. област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: