О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр. София, 31.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дeвети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
разгледа докладваното от съдия Чаначева т.д. № 1572/2019 г., при което констатира следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Х. А. А., Ш. М. А. и Е. М. А. против определение №1344 от 17.04.2019г. по гр.д. №1004/18г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по молбата – Гаранционен фонд – [населено място] е на становище, че частната жалба е неоснователна.
За да се произнесе по частната жалба, ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, взе предвид изложеното в нея и след проверка на данните по делото, приема следното:
Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по молба на частните жалбоподатели, чрез процесуалния им представител – адв. П. С., с искане за изменение на поставеното решение по иск с правно основание чл.288 КЗ / отм./, в частта му, за разноските и по-конкретно изменение, свързано с възражение на ищците за намаляване на разноските, съставляващи определено от съда по реда на чл.78,ал.8 ГПК юристконсултско възнаграждение за процесуално представителство на ответника. Съдът е оставил без уважение така подадената молба по чл.248, ал.1 ГПК, като е приел, че предвид интереса юристконсултското възнаграждение е определено законосъобразно, с оглед разпоредбите на чл.37 ЗПП и чл.25,ал.2 НЗПП.
Определението е правилно.
С частната си жалба, страната е направила оплакване, че въззивният съд не бил коментирал възраженията й относно начина на определяне размера на възнаграждението за противната страна. Заявила е, че съдът не е извършил преценка за усилията на процесуалния представител, нито за фактическата и правна сложност на делото, нито това, че пред въззивния съд било проведено едно заседание, а и юристконсултът не бил конкретизирал искането си по размер нито представил списък по чл.80 ГПК.
Доводите са неоснователни.
Не са налице предпоставки за ревизиране на преценката на въззивния съд относно определяне на дължимото юристконсултско възнаграждение.
Правилно и в съответствие с изискването на чл.78, ал.8 ГПК, съдът е приложил чл.37 ЗПП, към който нормата изрично бланкетира. В тази връзка са съобразени и указанията относно начина на определяне на възнаграждението в разглежданата хипотеза в чл.25,ал.2 НЗПП, а именно обвързано с размера на претенциите, надхвърлящи в случая 10 000лв. Следва да се отбележи, че доколкото законът не поставя други императивни изисквания, които следва да бъдат съобразявани при преценка за този размер, то и съдът законосъобразно го е определил като в негова дискреция изцяло е това определяне в рамките на нормативно заложения размер. Нормата на чл.37 ГПК не поставя изискванията, разглеждани и поддържани от касаторите, което ги прави неотносими към случая, дотолкова, доколкото разбирането им за извършване на преценка, оставено от законодателя изцяло на съда, не се извежда от нито една от цитираните и приложими норми.
Правно ирелевантно е и разбирането на страната, за това че следвало съдът да съобразява при определяне на разглежданото възнаграждение фактическата и правна сложност на делото. С тези изисквания се свързва единствено намаляването на адвокатско възнаграждение като прекомерно съгл. чл. 78, ал. 5 ГПК, който в случая е неприложим и неотносим към определяне на обсъжданото възнаграждение, тъй като липсва бланкет към тази норма.Ирелевантно е и считаното за процесуален пропуск оплакване за това, че не е представен списък по чл.80 ГПК, нито е искан конкретен размер. Този извод се налага от това, че искането е редовно въведено, а и неговото определяне, както вече бе разгледано е изцяло свързано с преценката на състава, при нормативно заложен максимален размер и критерии.
С оглед това постановеното определение следва да бъде потвърдено
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА. определение №1344 от 17.04.2019г. по гр.д. №1004/18г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: