1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 04.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 7215/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. И. Д. от [населено място] против решението от 13.05.20013 г. по гр.д.№ 2975/ 2012 г. по описа на Софийски градски съд, ІV-б въззивен състав.
В жалбата се поддържа, че решението е необосновано и постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон. Основанието за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради липсата на съдебна практика и значението на казуса за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът [фирма] оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до касационно разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищцата е предявила срещу [фирма] иск по чл.109 ЗС, като претендира да се спре дейността на дружеството в търговски комплекс „Гостилница Б.”, находящ се в [населено място], [улица]до изграждане на съответни помещения за отвеждане на газовите емисии, тъй като според изложеното в исковата молба в заведението се произвеждали колбаси, които се опушвали и димът достигал до апартамента на ищцата. За да отхвърли иска въззивният съд, въз основа на представените писмени доказателства , заключението на вещи лица и разпита на свидетели, е стигнал до извода, че действията на ответника са преустановени, както и че няма данни от тях да са останали трайни последици или да съществува обоснована вероятност действията да бъдат извършени и занапред. Съдът се е позовал на данните по делото, че понастоящем в обекта няма горивни инсталации, не се извършва термична обработка на месо и няма източник, който да замърсява атмосферния въздух над допустимите норми.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Преди всичко следва да се посочи, че касаторката не е формулирала правен въпрос, което условие е обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, по смисъла и съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК, а именно въпрос по приложението на процесуалноправна или материалноправна норма, по който да се е произнесъл въззивният съд и този въпрос да е бил определящ за изхода на делото. На второ място е било необходимо да се изложат аргументи за наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което се поддържа в изложението, тъй като не е достатъчно да се възпроизведе текста на закона. По приложението на чл.109 ЗС е формирана богата съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил, като е приел по принцип, че всяко увреждащо въздействие върху имота, включително и чрез обгазяване или разпространяване на неприятни миризми, шумове и други подобни дава основание за провеждане на негаторната защита на засегнатото право за спокойно ползване на собствеността и такива дела се водят както между физически лица, така и срещу търговски субекти, упражняващи определен вид дейности, свързани с такова въздействие върху съседните имоти. В този смисъл случаят не разкрива някаква уникалност, както се твърди в жалбата и не може само поради естеството си да обоснове допустимост на касационното обжалване. Въпросите, които се засягат в жалбата, и даденото от съда разрешение са обусловени от конкретните доказателства по делото и доводите на касаторката имат отношение към правилността на решението, дейността на съда по събирането и обсъждането на доказателствата и обосноваността на направените правни и фактически изводи- т.е. касаят правилността на решението по чл.281 ГПК, което не е предмет на настоящото производство.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 13.05.20013 г. по гр.д.№ 2975/ 2012 г. по описа на Софийски градски съд, ІV-б въззивен състав.
Осъжда З. И. Д. от [населено място] ,ж.к.”Г. М.”, [улица], [жилищен адрес] ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], съдебен адрес [населено място] [улица], ет.3, офис 17, адв.Р. С. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 1000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: