О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр.София, 04.03.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1535 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. М. срещу решение № 617/14.03.2019 г. по в. гр. д. № 5520/2018 г. по описа на Апелативен съд София, в частта, с която е отменено решение № 3696/07.06.2018 г. по гр. д. № 3 292/2017 г. на Софийски градски съд за уважаване иска по чл. 226 Кодекса за застраховане /отм./, предявен от жалбоподателя срещу ЗАД „Армеец“ АД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над 60 000 лв. до 75 000 лв. и потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на иска до размер на 92 500 лв.
В подадената от Н. А. М. жалба се сочи касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на материалния закон и прогласения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, както и поради нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и поради очевидна неправилност на решението – основание по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. Посочено е, че въззивното решение противоречи на постановени от ВКС решения по приложение на чл. 52 ЗЗД, както и, че не са взети в предвид указанията, дадени в т. 11 на ППВС № 4/1968 г. В изложението не е изведен конкретен въпрос, който да е от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Формулиран е въпрос, който според касатора е от значение за развитие на правото, и касае приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД :
1. „При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от причинени от различни телесни увреждания, следва ли съдът да определи степента на съпричиняване от страна на пострадалия по отношение на всяко едно от уврежданията, получени от пострадалия или следва да определи един общ процент по отношение на всички травми?“
Твърди се, че поставеният въпрос се явява съществен, доколкото няма ясни указания и критерии, по които съдът да се ръководи, прилагайки института на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Според касатора в хода на развилото се двуинстанционно производство е установено, че той е претърпял травми на главата, които биха настъпили независимо от това, дали има принос за реализирането им, но въпреки това въззивният съд е приложил правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. При условия на евентуалност в касационната жалба се сочи, че решението на Апелативен съд София е очевидно неправилно.
При изложените доводи от касатора е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като бъде присъдено обезщетение в размер на още 32 500 лв. Претендира се присъждане на разноски, сторени пред трите съдебни инстанции.
От ответника по касация ЗАД „Армеец“ АД е подаден отговор, с който е направено оспорване на подадената касационна жалба. Посочено е, че жалбата не отговаря на селективните критерии, предпоставящи развитие на касационно производство. Сочената от касатора практика не е пренебрегната от въззивния съд. Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не е обусловил изхода на конкретното дело в смисъла, вложен в това понятие в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът не съответства на изложеното в мотивите на въззивното решение. Предвид това, задължителната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК според ответника по касация не е осъществена. Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като атакуваното решение не е очевидно неправилно. В отговора се претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
С атакуваното в настоящото производство решение на въззивния съд е прието, че предявеният от Н. А. М. срещу ЗАД „Армеец“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане /отм./ е основателен до размер на 60 000 лв. при отчетено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредения в размер на 25 %. В мотивите на решението е посочено, че спорът между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо относно наличието на противоправно и виновно поведение на застрахован по валиден договор за застраховка на гражданска отговорност при ответното дружество водач на МПС, причинените на ищеца вреди и тяхната обусловеност от поведението на делинквента. При оспорен размер на вредите от въззивната инстанция е взето в предвид заключението на приетата и неоспорена по делото съдебно – медицинска експертиза и документирания престой на пострадалия в болнично заведение. Същият – наложен от причинената при ПТП мозъчна контузия, линейна фрактура на челна кост и ляв челен синус, множество прорезни и разкъсно – контузни рани по лицето, както и многофрагментарна фрактура на дясната ключица. Отчетено е извършеното кръвно наместване на ключицата и фиксирането й с плака и винтове, както и обща продължителност на възстановителния период, през който ищецът е търпял болки в областта на главата и рамото – една година. С решението е отчетено пълното възстановяване на физическите увреди, както и трайните и загрозяващи белези в областта на челото с размери от 2 см до 5 см, за които е установено чрез експертното заключение, че не могат да бъдат премахнати напълно. Съобразени са икономическите условия и нормативно определените лимити за отговорност на застрахователите към датата на инцидента – 19.08.2016 г.
По отношение определяне размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран конкретен въпрос, който да е от значение за изхода на спора. Ето защо, не се явява удовлетворено изискването на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС факултативен касационен контрол да бъде допускан единствено при наличие на ясно и точно формулиран въпрос от значение за изхода на спора. В изложението не е посочено кои релевантни критерии е бил задължен да прецени въззивният съд, което не е сторил. Отделно от това, оплакванията касаят проверка правилността на атакувания въззивен акт, което е недопустимо във фазата на селекция според разрешенията, дадени с цитираното тълкувателно решение. В случая касаторът е допуснал смесване на общия селективен критерий с основанието за касация по чл. 281, т. 3, предл. I ГПК. При липса на формулиран правен въпрос, който да удовлетворява общия селективен критерий, безпредметно се явява обсъждането на допълнителния такъв, формулиран в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че различните размери на обезщетения за причинени при ПТП неимуществени вреди, определени от различни състави на съда, са резултат на различните факти, установени по конкретните дела – дата на увреждането, брой и вид на уврежданията, механизмът на ПТП и т. н. Апелативен съд София не се е отклонил и от задължителните указания, дадени с т. 11 на ППВС № 4/1968 г., тъй като е преценил действителния размер на моралните вреди, интензитетът и продължителността на болките, както и икономическата ситуация в страната към момента на увреждането.
Относно въпросът, касаещ приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва да бъде посочено, че той не кореспондира с мотивите, изложени във въззивното решение, поради което като хипотетично зададен също не удовлетворява общия селективен критерий за достъп до касация, разяснен в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – да е от значение за изхода на спора. Обратно на твърденията, изложени от касатора, въззивният съд е отчел обстоятелството, че той би получил травмите на главата и при поставен предпазен колан. Не е налице и допълнителния селективен критерий, регламентиран в т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – да е налице произнасяне от въззивния съд по материално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е многократно разяснявана в различни актове на върховната съдебна инстанция, служебно известни на състава – напр. ППВС № 17/18.11.1963 г., ТР № 88/12.09.1962 г. по гр. д. № 83/1962 г., ТР № 1/23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК, решение № 50/18.05.2017 г. по т. д. № 598/2016 г. на ТК, II ТО, решение № 93/29.06.2017 г. по гр. д. № 60355/2016 г. на ГК, I ГО, решение № 91/27.07.2017 г. по т. д. № 1099/2016 г. на ТК, II ТО, решение № 154/31.07.2018 г. по т. д. № 1751/2017 г. на ТК, II ТО, решение № 18/17.09.2018 г. по гр. д. № 60 304/2016 г. на ГК, IV ГО, решение № 64/16.05.2019 г. по т. д. № 1781/2018 г. на ТК, II ТО, решение № 199/16.01.2020 г. по т. д. № 224/2019 г. на ТК, II ТО, и др. Безпротиворечиво се приема от съдебната практика, че съдът следва да отчете общия съвкупен вредоносен резултат, поведението на делинквента и пострадалия и причинната връзка между това поведение и резултата и по – специално поведението на пострадалия, което обективно е създало предпоставки за настъпване на увреждането. Съпричиняването е факт, с настъпване на който законът свързва осъществяване на неблагоприятни последици за увреденото лице, изразяващи се в намаляване на определеното му обезщетение за всички вреди, настъпили в следствие на непозволеното увреждане. Тезата на касатора, че следва да бъде определян принос за реализиране на всяко от отделните увреждания, част от съвкупния вредоносен резултат, не намира опора нито в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, нито в съдебната практика, създадена по приложението й.
Атакуваното решение не е и очевидно неправилно. Тази квалифицирана форма на неправилност е налице, когато решението страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения селективен критерий за достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.
Касационната инстанция намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и на ал. 2, предл. III ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд София.
Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски, като с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, такива му се дължат в размер на 450 лв.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 617/14.03.2019 г. по в. гр. д. № 5520/2018 г. по описа на Апелативен съд София в атакуваната от Н. А. М. част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК Н. А. М., ЕГН [ЕГН], да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 450 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.