О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№130
С., 05.02.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 260 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу Разпореждане № 2665 от 08.12.2013г. по ч.т.д.№ 757/2013г. на АС Варна. С него е върната адресираната до ВКС частна жалба вх.№ 6425 от 06.12.2013г. против Определение № 736 от 14.11.2013г., с което в производство по чл.255 ГПК апелативният съд е отхвърлил молбата за определяне на срок при бавност.
С частната жалба се иска отмяна на разпореждането като недопустимо. Твърдението е, че апелативният съд, като е приел, че неговото определение не подлежи на обжалване и е върнал жалбата, е разрешил въпрос, който е от компетентността на сезирания с нея съд-касационния. Поддържа се, че преценката досежно допустимостта на жалбата следва да се извърши от съда, до който е подадена; тази преценка е извън правомощията по администрирането й, дължими от съда, чрез който е подадена. Изложени са и съображения срещу неправилния според жалбоподателя извод, че определението, с което горестоящият съд се произнася по молба за определяне на срок при бавност не подлежи на обжалване. Посочва се, че това е акт, който има преграждащ ефект спрямо упражнено право на защита. Твърди се, че жалбоподателят не разполага с друга възможност да упражни правата си при отказ на съдебната институция да постанови предявеният, но неприет за разглеждане обратен иск, да бъде образуван в самостоятелно производство.
Частната жалба е постъпила в срок, но е неоснователна. Постановеното от апелативния съд разпореждане, с което е прието че неговото определение по чл.257,ал.2 ГПК не подлежи на обжалване, не е недопустимо. В правомощията на съда, администриращ подадена срещу негов акт частна жалба е да провери редовността й и да даде указания за привеждането й в съответствие с изискванията на закона, при неизпълнение на които, да я върне. В случая апелативният съд изрично е указал, че определението му по чл.257 ГПК не подлежи на обжалване. Нередовността на подадената срещу него частна жалба е неотстранима, тъй като законът /чл.257,ал.2, изр.второ ГПК/ изрично предвижда необжалваемостта му. В такава хипотеза в правомощията на админстриращия съд е да констатира недопустимостта и да върне частната жалба като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Контролът по законосъобразността на разпореждането за връщане и в този случай е общият ред- чл.275,ал.3 във вр. с чл.262,ал.3 и чл.279 ГПК-чрез обжалването му с частна жалба, в случая пред ВКС.
Неоснователно е и поддържаното от жалбоподателя становище, че определението по чл.257,ал.2 ГПК подлежи на обжалване. При изричната разпоредба за неговата необжалваемост, независимо от уважаването или отхвърлянето на молбата за определяне на срок при бавност, безпредметно е обсъждането на доводите, че то има преграждащ ефект спрямо търсената в производството по глава 19, раздел ІІІ на ГПК защита.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Разпореждане № 2665 от 08.12.2013г. по ч.т.д.№ 757/2013г. на АС Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.