О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.130
София,06.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2149/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], обл.В. Т. срещу въззивно решение № 167 от 25.02.2013 г. по гр.д.№ 57/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което изцяло е отменено решение № 4392 от 05.11.2012 г. по гр.д.№ 11529/2011 г. на В., ХVІ с. И вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 20 965.59 лв., представляваща стойност на извършени СМР по договор за присъединяване от 27.01.2009 г., както и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за сумата 800 лв.
В касационната жалба са въведени оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска касиране на въззивното решение, а допускането на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна [фирма] (с предишно наименование Е.ОН България М.” АД/ оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания резултат, окръжният съд приел, че с оглед сключения с ответника договор за присъединяване към електропреносната мрежа на обект „Цех за сладкарски и захарни изделия”, на който ищецът [фирма] основава претенцията си за заплащане на възнаграждение по чл.266 ЗЗД, е необходимо изграждането на присъединителни съоръжения – 1.Трафопост с монтирана една трафомашина в имота на потребителя и 2.Кабелна линия до новия трафопост. Страните се споразумели, че изграждането им ще се извърши от ищеца на основание чл.117, ал.2 ЗЕ (за трафопоста) и на основание чл.20, ал.5 НППЕЕПРЕМ (за кабелната линия), като съгласно чл.24, ал.1 от договора, изграждането на трафопоста е за сметка на потребителя и остава в негова собственост /чл.117, ал.5 ЗЕ/. Потребителят се задължил да заплати изчислената цена за присъединяване по размер и ред, определен в р.VІІІ, чл.23 от договора, като било уговорено, че тя представлява преките и непосредствени разходи за изграждане на присъединителните съоръжения до границите на собственост, а именно – Кабелна линия 20 кV, която част от цената ще се определи в допълнително споразумение, а направените от ищеца като потребител разходи за изграждане на присъединителните съоръжения – кабелна линия 20 кV, се заплащат от преносното предприятие чрез насрещно ликвидно прихващане с останалата част от дължимата от потребителя цена за присъединяване, след постигане на взаимно споразумение за стойността на направените разходи по изграждане на съоръженията. Прието е за установено, че след подписване на протокол-съгласие, според който цената на СМР за изграждането и монтирането им и издаването на акт обр.16 за установяване годността на извършения от ищеца строеж, между страните не е подписано посоченото споразумение, въпреки изпратения от ответника проект на другата страна. При така възприетото от фактическа страна въззивният съд приел, че ищецът не е оказал необходимото съдействие за подписване на споразумението и в този смисъл е изпаднал в забава. По този начин ответникът е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си по договора, като приспадне направените от ищеца разходи и да получи дължимата цена за присъединяването. Отделно от това, дори и при липсата на подписано споразумение между страните за размера на окончателната цена по договора, според съда в полза на ищеца не е възникнало правото да получи и съответстващото му задължение за ответника да му заплати стойността на направените и съгласувани разходи по изграждане на присъединителните съоръжения/кабелна линия/, тъй като такива уговорки в договора липсват и това е така, защото тези разходи са част от дължимата от ищеца на ответника обща цена за присъединяване на обект, която предварително била заплатена от ищеца под формата на извършени СМР за изграждане на присъединителните съоръжения. По тези съображения предявеният главен иск е счетен за неоснователен, както и акцесорния такъв и с оглед на този резултат съдът не е поставил на обсъждане направеното от ответника възражение за прихващане с вземането си за цената за присъединяване.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване..
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1./Представлява ли част от цената за присъединяване стойността на СМР по изграждане и монтиране на присъединителни съоръжения – кабелни линии средно напрежение, при положение, че обектът е изграден по реда на чл.117, ал.5 ЗЕ, според който електрическите уредби и/или електропроводи с високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа ел.енергия само на един потребител, се изграждат за негова сметка и са негова собственост; 2./ В хипотезата на чл.117, ал.5 ЗЕ дължи ли се от потребителя цена за присъединяване или минимална такса за свързване.
Формулираните в изложението въпроси са обусловили правните изводи на въззивния съд, но същите са формирани не от приета за приложима правна норма (чл.117, ал.5 ЗЕ), а въз основа на изразената от страните в чл.45 от договора воля, според която доставената от ответника съгласно чл.14, ал.1 кабелна линия 20 kV се счита за част от цената за присъединяване, която потребителят и настоящ касатор следва да заплати и тя се определя в допълнително споразумение.
Отделен е въпросът, че цената за присъединяване не е определена в съответствие с Решение от 03.11.2008 г. на ДКЕВР (към което чл.44 от договора препраща), според което цената се определя в зависимост от количеството на присъединената мощност, а е договорено, че окончателния й размер следва да бъде определен при постигане на взаимно споразумение за стойността на направените разходи по изграждането на присъединителните съоръжения.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1 200 лв. съобразно представения списък по чл.80 ГПК – адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 25.03.2011 г.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделенние
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 167 от 25.02.2013 г. по гр.д.№ 57/2013 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], общ.В. Т. да заплати на [фирма], [населено място] разноски по делото в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: