2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 130
София 06.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 6966/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
И. Б. Д. чрез процесуалния си представител адв. Св.Л. е обжалвала въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1476 от 16.07.2014г. по гр.д.№ 3938/2013г. по допускане на делбата.
Ответниците М. И. А. и А. Ф. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че не е налице противоречие между разрешените по настоящото дело въпроси за индивидуализацията на обектите в решението по допускане на делбата и представената от касатора съдебна практика, както и че липсва основание да бъдат конституирани и други лица като съделители в делбата, защото в нея участват всички съсобственици.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на Пловдивския районен съд, шести граждански състав , постановено на 12.11.2013г. по гр.д.№ 7053/2012г. по допускане на делбата на сгради с идентификатори 56784.519.242.1 и 56784.519.243.1 по КККР, както и за лицата, между които да се извърши делбата, и техните квоти.
В. съд е приел, че вещта се дели в състоянието, в което се намира към момента на постановяване на решението, и това състояние се преценява от представените актуални скици /схеми/, изготвени въз основа на одобрената кадастрална карта. Възприети са и изводите на първата инстанция по възраженията на ответницата за нищожност на сделките, от които черпи права ищцата , както и изводът, че М. И. А. и А. К. Ф. се легитимират като собственици на 1/3 идеална част от делбените имоти в режим на съпружеска общност, колкото са правата и на И. Д., както и на И. И. и П. Ч. И. при условията на съпружеска имуществена общност.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят няколко правни въпроса, които обобщено се свеждат до този дали сградите в решението, с което се допуска делбата следва да се индивидуализират според фактическото им състояние, ако то е променено и не съответства на заснемането по кадастралната карта и дали във втората фаза на делбата следва да бъде игнорирана характеристиката на сградите, за които е допусната делба, ако те не съществуват. Останалите въпроси произтичат от така поставения общ въпрос, поради което нямат самостоятелно значение .
Въпросът не е обуславящ за делото и не може да служи като основание за допускане на касационното обжалване. Съгласно чл. 344 ГПК, в първата фаза на делбеното производство съдът се произнася по въпросите кои са съсобствените имоти, кои лица притежават права в съсобствеността и какви са техните квоти /дялове/. Въпросът за точната характеристика на имота, допуснат до делба, би имал значение само ако рефлектира върху съсобствеността и правата на съделителите. Описанието на делбените имоти в обжалваното решение като два магазина, а не според фактическото състояние като един общ, образуван от обединяването на тези два магазина, не е от значение за правата на съделителите, нито би имало значение за начина на извършване на делбата от гледна точка на задължението на съда да установи поделяемостта на имотите по предвидения в чл.203 ЗУТ ред, независимо от неточните съображения на съда в обратен смисъл в мотивите, които не се ползват със сила на пресъдено нещо.
Правните въпроси следва ли делбеният съд да конституира като страни по делото всички лица с предполагаеми права и твърдението на съделител, че има и други участници в съсобствеността с предполагаеми права, представлява ли упражняване на чужди права, също не са от значение за делото. Те се основават на тезата на касаторката, че права върху имота предвид завещанието на разполагаемата част от И. А. имат и неговите наследници по закон с право на запазена част, но с изрична молба от 17.09.2012г. М. И. А. е уточнила, че завещанието не е произвело правно действие, тя не черпи права от него, защото наследодателят се е разпоредил приживе с цялото си имущество и това становище е съобразено с данните по делото.
Не са обуславящи и въпросите, свързани с признатия дял от съсобствеността на съпруга на съделителката М. И. А., защото тя наследява в отделно коляно. Правата на А. К. Ф. не водят до намаляване на дела на касаторката и за нея липсва правен интерес да иска отмяна на решението в тази част.
Липсва основание за допускане на касационното обжалване и по въпроса за задължението на съда да обсъди доказателствата по делото, тъй като по настоящото дело няма доказателства, които да са от значение за делото и да не са съобразени от въззивния съд.
С оглед на изложеното поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, а на ответницата М. И. А. следва на основание чл.78 ал.3 ГПК да бъдат присъдени поисканите разноски , представляващи платено възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 14.11.2014г. в размер на 600 лв., платени в брой.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1476 от 16.07.2014г. по гр.д.№ 3938/2013г.
ОСЪЖДА И. Б. Д. да заплати на М. И. А. сумата 600 лв. /шесстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: