О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
Гр.София, 08.04. 2020г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през двехиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д.N.707 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение №58/22.01.20 по г.д.№.190/20 на Върховния касационен съд, ІІІ ГО, е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. Н. К. срещу решение на Окръжен съд Габрово №.210/4.10.19 по г.д.№.249/19. Със същото, след отмяна на решение №.165/7.06.19 по г.д.№.1181/18 н РС Севлиево, на основание чл.87 ал.3 ГПК е развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нот. акт №.24, т.ІІ, рег.№.2387, д.675/99, на нотариус К., с който Д. И. е продала на Д. Н. Р. една втора идеална част от първи етаж на двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица].14, до размера на една четвърт идеална част.
Постъпила е частна жалба от Д. Н. К., в която се твърди, че неправилно касационната жалба е оставена без разглеждане.
Ответната страна Р. Х. Б. оспорва жалбата.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела и до 20000лв. по търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с
тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
В случая е предявен иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвжим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Касае се за иск, който е такъв за упражняване на облигационно потестативно право по съдебен ред – а не за собственост или вещно право върху недвижим имот. С исковете за собственост се претендира установяване и/или защита на вещни права, докато с исковете за разваляне на договор не се защитават вещни права, упражнява се потестативно право по съдебен ред и при уважаването им претендираната от ищеца правна промяна настъпва по силата на съдебното решение, респективно, при отхвърлянето им, те установяват със сила на пресъдено нещо несъществуването на претендираното от ищеца потестативно право. Предвид изложеното решението по такива искове не съставлява решение по искове за собственост и обстоятелството, че предмет на сделката, чието разваляне се иска, е недвижим имот, не променя горния извод. С оглед на това предявената претенция не попада в изключенията, визирани в чл.280 ал.3 т.1 ГПК, и обжалването на постановеното по нея въззивно решение е в зависимост от цената на иска, определена по реда на чл.69 ал.1 т.4 вр. с т.2 ГПК. Същата възлиза на 3601,23лв. /една четвърт от данъчната оценка 14404,90лв./ – което е под законоустановения минимум от 5000лв. Предвид изложеното въззивното решение е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК не може да бъде обжалвано с касационна жалба. При тези обстоятелства частната жалба срещу определението на тричленният състав на ВКС е неоснователна, респективно правилно и законосъобразно касационната жалба е била оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №58/22.01.20 по г.д.№.190/20 на Върховния касационен съд, ІІІ ГО.
Определението e окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: