О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 14.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №39/2012 г.
Производството е по чл.278, ал.1, във връзка с чл.274, ал..3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Д. Д. Г. от [населено място], приподписана от адв. А. С., срещу въззивно определение №4315/01.12.2011 г. по ч.гр.д.№1919/2011 г. по описа Бургаския окръжен съд, пети въззивен граждански състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
Д. Д. Г. от [населено място] е предявил против Л. Ж. Ж. и Е. С. Ж., и двамата от [населено място], установителен иск с правно основание чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, с искане да се приеме за установено по отношение на ответниците, че споразумение от 24.4.2009 г. е неистинско/неавтентично/, като неподписано от ищеца.
Въз основа на исковата молба е образувано гр.д.№8524/2011 г. по описа на Бургаския районен съд, ХІІІ граждански състав.
С определение №8465/11.10.2011 г. по посоченото дело първоинстанционният съд е върнал исковата молба, приемайки, че предявеният иск е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за процеса, за която съдът следи служебно.
С определение №4315/01.12.2011 г. по ч.гр.д.№1919/2011 г. по частна въззивна жалба от ищеца Д. Д. Г., Бургаския окръжен съд, пети въззивен граждански състав, е потвърдил определението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че изводите на първата инстанция са правилни. Изложени са съображения, че установяването по съдебен ред с влязло в сила решение на неистинност на един документ е налице, ако то може да се противопостави на трети лица за решаване на друг правен спор или ако неистинността на документа има значение за други правоотношения между страните. Прието е, че в процесния случай установяването неистинността на документ, който е приложен по свършено дело и не е бил своевременно оспорен, не може да бъде основание за отмяна, тъй като противоречи на силата на пресъдено нещо на решението, което преклудира всички отречени или незаявени възражения. Поради това съдът е стигнал до краен извод, че е недопустим иск за установяване неистинност на съдържанието на документ, представен по друго дело, защото в този случай се оспорва доказателствената сила на документа, по който въпрос е налице влязло в сила решение, с което зачетена удостоверителната му сила.
Срещу въззивното определение на Бургаския окръжен съд е подадена частна касационна жалба от Д. Д. Г. от [населено място] с оплаквания подробно изложение в нея.
В изложението за допустимостта на частната касационна жалба се поставят въпроси относно процесуалноправното разрешение, предпоставило решаващите изводи на въззивната инстанция, относно евентуалното уважаване на молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК при уважаване на иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК,, относно приложението на принципа на служебното начало/чл.7 ГПК/ и задълженията на съда по чл.131 и чл.146, ал.2 ГПК, относно злоупотребата с конституционно гарантираните права на гражданите. Като основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване се сочат тези по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК, и е налице позоваване на ТР №1/17.7.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение №48/31.3.2001 г. по гр.д.№822/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и определение на ОС – Габрово от 25.6.2010 г. по ч.гр.д.№184/2010 г.
Моли се за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване и неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Обуславящият изхода на делото въпрос е относно правния интерес на ищеца за установяване неистинността на споразумение от 24.4.1989 г., което не е било оспорено в друг процес, приключил с влязло в сила решение. Обжалваното въззивно определение е съобразено с установената съдебна практика по приложението на чл.193, във връзка с чл.124, ал.4 ГПК, съгласно която при действието на ГПК от 2007 г. страната може да оспори инцидентно истинността на представен документ по гражданско дело най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен – чл. 193, ал. 1 ГПК. Когато страната пропусне тази възможност, и за което е налице изрично направено в исковата молба по настоящото дело признание за този пропуск, тя губи възможността да се позове на неистинността в това производство, освен ако неистинността е установена с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК. Страната може да предяви иск по чл.124, ал.4 ГПК, само ако има друг правен интерес от установяването на неистинността на документа, тъй като предявяването на този иск не е основание за спиране на производството по делото, нито решението по този иск е основание за неговата отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. В посочения смисъл са определение №217/08.4.2011 г. по ч.гр.д.№202/2011 г. на ВКС, ІV г.о, определение 229/14.4.2011 г. по ч.гр.д.№38/2011 г. на ВКС, ІV г.о., и др.
Поради това въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горните съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №4315/01.12.2011 г. по ч.гр.д.№1919/2011 г. по описа Бургаския окръжен съд, пети въззивен граждански състав, по подадената от Д. Д. Г. от [населено място], и приподписана от адв. А. С., частна касационна жалба, вх.№16340/19.12.2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: