О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София , 8.02. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари, две две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1571/2009 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. З. К. от гр. П., срещу въззивно решение № 629 от 13.04.2009 г. по гр.дело № 632/2009г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправни въпроси, свързани с нарушаване от съда на принципа на равенство на страните, нарушаване на правилата при извършената преценка на събраните по делото доказателства, неизпълнение на задължението да прикани страните към спогодба, които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Г. Ц. П. от гр. П. чрез пълномощника си изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Останалите ответници не са подали писмен отговор.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, с което жалбоподателят и ответниците М са осъдени да върнат на Г. П. отдаденият им под наем недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. ». № 71, представляващ втори етаж от жилищна сграда, състоящ се от две спални, хол, столова, кухня и сервизни помещения. Приел е, че предявените от Г. П. субективно пасивно съединени искове с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД за връщане на отдадения под наем недвижим имот са основателни. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че сключеният между страните договор за наем е прекратен от наемодателя, а жалбоподателят и ответниците М не са изпълнили задължението си да върнат наетата вещ.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като твърдението е, че е нарушен принципа на равенство на страните, на съдопроизводствените правила при извършената преценка на събраните по делото доказателства, не е изпълнено задължението съдът да прикани страните към спогодба.
Поставените в изложението въпроси за неправилна преценка от страна на въззивния съд на доказателствата по делото, което е довело и до нарушение на закона са свързани с правилността на съдебното решение и се отнасят до доказателственото значение на събраните доказателства и извършената от съда преценка при постановяване на решението. Изложени са касационните оплаквания за нарушение на закона, необоснованост на фактическите и правни изводи на съда за връщане на наетата вещ. Позовава се и на нарушение на принципи на съдопроизводството по чл. 9 ГПК. Тази норма е от значение за точното прилагане на закона, но доводите за нарушаването й са свързани с необоснованост на извода на съда, че между страните е бил сключен наемен договор.
Съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това е така, тъй като цитираното основание се прилага при липса на съдебна практика по някой въпрос или когато, макар да има такава, се налага тя да бъде променена. Изложеното в приложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК не може да се квалифицира като основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В него са развити доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилност на съдебния акт, които представляват основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и такива за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложеното не се съдържат съображения за липсваща практика по поставените правни въпроси или че се налага съществуващата да бъде променена.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №№ 629 от 13.04.2009 г. по гр.дело № 632/2009г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: