О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр. София, 4.12.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 318 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Н” А. , гр. Р. чрез процесуален представител адв. П срещу част от решение № 316 от 29.02.2008г. по в. гр. д. № 351/2007г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав.
С обжалвания съдебен акт е обезсилено решение № 31 от 03.05.2007г. по гр. д. № 85/2006г. на Русенски окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на „Е” А. , гр. Г., че по издадения изпълнителен лист по гр. д. № 742/2004г. на Русенски окръжен съд, предмет на изпълнително дело № 5049/2005г. на СИС при РРС, „Н” А. , гр. Р. не дължи главница за период м. април 2003г. – м. януари 2004г. в размер над 22 039,86 лв. до 37 409,19 лв. поради извършено плащане и вместо това е признато за установено по отношение на ответника, че по издадения изпълнителен лист ищецът не дължи главница за периода м. април 2003г. – м. януари 2004г. в размер 15 421,84 лв. поради извършено плащане.
С въззивното решение е обезсилено като недопустимо горепосоченото решение № 31 от 03.05.2007г. по гр. д. № 85/2006г. на Русенски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени претенциите в останалата им част и е прекратено производството по делото в частта относно предявения осъдителен иск за сумата 21 987,35 лв. като частичен от 24 756 лв. за период от десет месеца, с който „Н” А. , гр. Р. иска да бъде осъден „Е” А. , гр. Г. да заплати тази сума за периода м. април 2003г. – м. януари 2004г. В тази част решението е обжалвано с подадената касационна жалба. С допълнително решение № 96 от 23.04.2008г. по в. гр. д. № 351/2007г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав е оставено в сила решение № 31 от 03.05.2007г. по гр. д. № 85/2006г. на Русенски окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на „Е” ЕА. , гр. Г., че по издадения изпълнителен лист по гр. д. № 742/2004г. на Русенски окръжен съд, предмет на изпълнително дело № 5049/2005г. на СИС при РРС, „Н” А. не дължи лихва за забава, начислявана до 31.12.2003г. върху главницата в размер над 1 910,62 лв. до 3 638,24 лв., както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за мораторната лихва в останалата част като неоснователна, и ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер общо 1 420,21 лв. Допълнителното решение не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
Обжалваното решение е постановено в хипотезата на чл. 218з от ГПК /отм./, при ново разглеждане на спора от друг състав на въззивния съд след обезсилването му изцяло от Великотърновски апелативен съд с решение № 214 от 28.07.2006г. по в. гр. д. № 314/2006г. и връщането му на Русенски окръжен съд за произнасяне по предявения иск на основание чл. 254 от ГПК /отм./.
С първоинстанционното решение № 21 от 14.03.2006г. по гр. д. № 39/2005г. Русенски окръжен съд, Гражданска колегия е признал за установено по отношение на „Е” ЕА. , гр. Г., че по издадения изпълнителен лист по гр. д. № 742/2004г. на Русенски окръжен съд, предмет на изпълнително дело № 5049/2005г. на СИС при РРС, „Н” А. не дължи главница за периода м. април 2003г. – м. януари 2004г. в размер над 21 987,35 лв. до 37 409,19 лв. поради извършено плащане, както и лихва за забава, начислявана до 31.12.2003г. върху главницата в размер над 1 910,62 лв. до 3 638,24 лв., отхвърлен е отрицателният установителен иск за недължимост на присъдените суми по издадения изпълнителен лист относно лихвата за забава в размер 1 910,62 лв. и относно присъдените разноски в размер 400 лв. – юрисконсултско възнаграждение; „Е” ЕА. , гр. Г. е осъдено да заплати на „Н” А. , гр. Р. сумата 8 761,70 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за ползване на ел. подстанция, находяща се в гр. Р., ул. „М” № 6, за доставка на ел. енергия на трети лица, до размера на обедняването, за периода април 2003г. – януари 2004г., ведно със законната лихва от 21.03.2005г., както и 1 890 лв. разноски по делото и е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за разликата над 8 761,70 лв. с ДДС до 21 987,35 лв. с ДДС – частичен размер от обща претенция 24 756 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът е изложил основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК – противоречие с практиката на ВКС по отношение на изменението на иска, с указанията в кои случаи решението е недопустимо, дадени с Постановление № 1/1985г. на Пленума на ВС, противоречие с т. 7 на ТР № 2/2004г. на ОСГК и т. 3 на ТР № 1/2001г. на ОСГК /чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК/, противоречива практика на Великотърновски апелативен съд, като цитира решение № 214/28.07.2006г. по в. гр. д. № 314/2006г. и решение № 316/29.02.2008г. по в. гр. д. № 351/2007г. /чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК/.
Ответникът „Е” А. чрез адв. Б оспорва касационната жалба и релевира възражение, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, предвид нейната редовност – подадена е от легитимирана страна в законния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че първоначално е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 254 от ГПК /отм./, че не се дължат суми по издадения по извлечение от сметка изпълнителен лист в размер на 37 409,19 лв. – главница, представляваща стойност на консумирана електроенергия за периода м. април 2003г. – м. януари 2004г., 3 638,24 лв. – лихви и 400 лв. – разноски. Според решаващия съдебен състав след допуснатите от първоинстанционния съд две изменения на иска предявените искове са отрицателен установителен иск за недължимост на главница в размер 15 421,84 лв. и осъдителен иск за сумата 21 987,35 лв. като частичен от общо 24 756 лв. – обезщетение за ползване на имот за периода м. април 2003г. – м. януари 2004г.
За да постанови решението в обжалваната му част, Великотърновски апелативен съд е приел, че в тази част решението е незаконосъобразно поради недопустимост на предявения след изменението осъдителен иск за сумата 21 987,35 лв. като частичен от общо 24 756 лв. за периода април 2003г. – м. януари 2004г. Изложени са съображения, че определението на първоинстанционния съд, с което е допуснато изменение на основанието, а впоследствие размера на цената, е незаконосъобразно и недопустимо, тъй като макар и да е записано, че се запазва фактическата обстановка на исковата молба, същата не съдържа обстоятелства за дължими от ищеца суми, на какво основание се дължат и в какъв размер.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Касаторът не е посочил кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, но с оглед данните по делото настоящият съдебен състав счита, че същественият процесуалноправен въпрос е допустимо ли е изменение на отрицателния установителен иск по чл. 254, ГПК /отм./ в осъдителен на основание чл. 116 от ГПК /отм./.
По отношение на този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Постановявайки обжалвания съдебен акт, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Цитираното Постановление № 1 от 10.11.1985г. на Пленума на ВС на НРБ не се отнася до допустимостта на изменението на отрицателния установителен иск по чл. 254 от ГПК /отм./ в осъдителен, а обобщава някои въпроси за правомощията на втората инстанция по граждански дела съгласно ГПК /отм./ в редакцията му преди изменението с ДВ, бр. 27/04.04.1986г. и следващите. С оглед фактите по конкретното дело и съществения процесуален въпрос соченото постановление не намира приложение.
Неоснователен е доводът, че решението на Великотърновски апелативен съд противоречи на ТР № 1/2001г. на ОСГК, т. 3 и ТР № 2/2004г. на ОСГК, т. 7. Тези постановления не дават разяснения по отношение на допустимостта на изменението на отрицателния установителен иск по чл. 254 от ГПК /отм./ в осъдителен. Т. 3 от ТР № 1/2001г. на ОСГК касае обжалваемостта пред ВКС на въззивните решения, с които се прогласява нищожността или се обезсилват първоинстанционни решения и делото се връща за ново разглеждане, а т. 7 от ТР № 2/2004г. на ОСГК разяснява с какъв акт се произнася въззивният съд, респективно ВКС, когато пред тях са констатирани недостатъци на исковата молба и същите в дадения срок не са отстранени, поради което се постановява обезсилване на решението на долустоящата инстанция и прекратяване на производството по делото.
Неоснователно касаторът се позовава на противоречива практика на Великотърновски апелативен съд, като цитира решение № 214/28.07.2006г. по в. гр. д. № 314/2006г. и решение № 316/29.02.2008г. по в. гр. д. № 351/2007г. Критерият за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос в обжалваното въззивно решение, е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен и процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Цитираните от касатора решения са по настоящия спор – решение № 214/28.07.2006г. по в. гр. д. № 314/2006г. е постановено при първото разглеждане на делото от Великотърновски апелативен съд, а решение № 316/29.02.2008г. по в. гр. д. № 351/2007г. е постановено при последващото разглеждане на спора от въззивния съд и е предмет на настоящата касационна жалба.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република Б. , Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 316 от 29.02.2008г. по в. гр. д. № 351/2007г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.