О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …130
София, 23,02,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 738 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3641/15.VІ.2009 г. на „С” АД С. , подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. Т. К. от АК С. , против решение № 5 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 30.ІV.2009 г., постановено по гр. д. № 813/08 г., с което – като неоснователни – са били отхвърлени предявените в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове на търговеца-настоящ касатор срещу „Е” АД-гр. Пловдив за заплащане на сума в общ размер на 30 015 лв., ведно със законната лихва върху нея, претендирана на основание чл. 59 ЗЗД като обезщетение за ползването без основание от страна на ответното „Е” АД-гр. Пловдив на три трафопоста, находящи се в землището на община С. в течение на различни периоди от време, с начална дата от придобиване на собствеността върху тези имоти и до завеждане на делото пред първостепенния съд.
Оплакванията на касатора „С” АД С. са за постановяване на обжалваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението на трите отменителни основания, визирани в чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който претенциите срещу „Е” АД-гр. Пловдив да бъдат уважени в предявените пред първостепенния съд размери. Инвокирани са доводи, че съобразените от въззивната инстанция разпоредби в сега действащия закона за енергетиката и на предхождащият го закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./ били неотносими към факта на осъщественото от ответното електроразпределително д-во ползване без правно основание на процесните три трафопоста.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за дължимостта на обезщетение от страна на електроразпределително д-во, когато последното ползва не част, а цяла /отделна/ сграда, представляваща трафопост, собствеността върху която принадлежи другиму, а също и по процесуалноправния въпрос дали следва да бъдат доказвани общоизвестни от публичния търговски регистър факти, а също и такива, чието проявление ответната по делото страна не е оспорвала. Тези два въпроса били релевантни както за точното прилагане на съответния материален, респ. процесуален закон, но така също и от значение за развитие на правото. В това изложение обаче не се навеждат доводи за противоречиво решаване на така релевираните два въпроса с практиката на ВКС, нито се цитират и представят актове на този съд.
Ответното по касация „Е” АД-гр. Пловдив не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на „С” АД С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Не се констатира наличието дори на единствената валидно посочена от касатора предпоставка за допустимост на касационното обжалване – тази по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като хипотезата предпоставя липсваща практика на ВКС по релевираните два въпроса /материалноправен и процесуалноправен/, както и съществуването на неяснота или непълнота в приложимите към случая закони, които да се налага да бъдат отстранени по тълкувателен път от ВКС. Напротив, по изведения от касатора „С” АД-гр. Пловдив процесуалноправен въпрос са съществували /и съществуват/ ясни съдопроизводствени правила /чл. 109, ал. 4, както и чл. 127 ГПК-отм./, чието евентуално нарушаване от въззивната инстанция е въпрос на обективиране на отменителното основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, но то не може едновременно да е и основание за допускане на касационния контрол. Що се отнася до релевирания в изложението на акционерното д-во материалноправен въпрос, същият е наистина предмет на произнасянето на Пловдивския апелативен съд с атакуваното въззивно решение, но само досежно ползването на един от процесните три трафопоста – този, находящ се в С. , на бул. „България” № 86. За него по несъмнен начин е било установено, че ответното електроразпределително д-во притежава трансформатора и по силата на това обстоятелство безвъзмездно е била ползвана от него въпросната част от масивната триетажна сграда с вграден трафопост в първия неин етаж. При наличието на ясната уредба в чл. 67, ал. 3 на сега действащият и единствено приложим към конкретния облигационен спор закон за енергетиката /Обн. ДВ, бр. 107 от 9. ХІІ.2003 г./, че енергийните предприятия „ползват безвъзмездно части от сгради за монтиране на съоръжения, свързани с доставката на ел. енергия”, естеството на релевирания от касатора материалноправен въпрос не сочи той да е такъв, който да е едновременно релевантен за точното прилагане на този закон, а в равна степен: и от значение за развитие на правото.
С оглед всичко изложено не следва да бъде допуснато касационното обжалване на атакуваното от „С” АД- С. въззивно решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 30.ІV.2009 г., постановено по т. д. № 813/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, І-во отделение, постановено по търг. дело № 738 по описа за 2009 г.