3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1300
С., 1.12. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 726/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Общинска библиотека „И.” [населено място] против въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 14 от 15.02.2011 г. по гр. дело № 591/2010 г., с което е потвърдено решение № 460 от 23.09.2010 г. по гр. дело № 1608/2010 г. на Казанлъшки районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на С. Г. М. извършено със заповед № 8 от 11.06.2010 г. на директора на Общинска библиотека „И.”, същият е възстановен на заемата преди уволнението длъжност „технически сътрудник” и работодателят е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 639 лв. за периода 12.06.2010 г.-10.08.2010г., като с въззивното решение са присъдени още 329,29 лв. обезщетение за периода след 10.08.2010 г. до 08.09.2010 г. със законна лихва считано от 18.06.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпросите – следва ли заповедта за уволнение да бъде връчена на уволненото лице, за да произведе действие; следва ли всяка от страните да доказва твърденията си и следва ли съдът да обсъди доводите на страните, като изложи съображения защо ги приема или отхвърля. Поддържа, че въпросите с обжалваното решение са разрешени в противоречие с представена съдебна практика – решение по гр. дело № 1484/97 г. на ВС; решение по гр. дело № 682/85 г. на ВС и решение по гр. дело № 94/2010 г. на Бургаски ОС, влязло в сила. Решението по адм. дело № 1989/2003г. на ВАС не попада в обхвата съдебна практика по чл. 280, ал. 1 ГПК. Чрез представените съдебни решения се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът С. Г. М. в писмен отговор на касационната жалба оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представя съдебно решение по гр. дело № 2667/2002 г. на ВКС в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправни въпроси не обуславят решаващите изводи на съда за незаконност на уволнението и в този смисъл не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съдът е отменил уволнението, като е приел, че е извършено по време на разрешен отпуска на ищеца за временна неработоспособност, без да е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, без дадено (такова не е искано) съгласието на инспекцията по труда, което съгласно чл. 344, ал. 3 КТ има за последица отмяна на заповедта за уволнение като незаконна, без да се разглежда трудовия спор по същество.
Изводите на съда не влизат в противоречие с решението по гр. дело № 1484/97 г. на ВС, с което е прието, че съгласно чл. 344, ал. 2 КТ работодателят може по свой почин да отмени заповедта за уволнение, до датата на предявяване на иска от уволнения работник или служител пред съда за защита срещу незаконното уволнение по чл. 344, ал. 1 КТ, а от съдебно решение по гр. дело № 2667/2002 г. на ВКС е видно, че за валидността на това действие е необходимо писмено изявление, което да е връчено на работника или служителя, т. е. отмяната може да се извърши само с писмен акт, който за да произведе желаната правна промяна, трябва да се връчи на уволненото лице, тъй като фактическият състав на отмяната трябва да е налице преди отнасянето на спора пред съда. В случая работодателят е отменил заповедта за уволнение № 8/11.06.2010 г. и е издал нова заповед за уволнение, връчена на ищеца на 24.06.2010 г., след завеждане на исковата молба на 18.06.2010 г., с която е оспорено уволнението по заповед № 8/2010 г.
Решението по гр. дело № 94/2010 г. на БОС е по приложението на чл. 23а, ал. 1 З., чл. 25, ал. 4 З. и чл. 154 ГПК, според което всяка страна следва да докаже фактите, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. В случая съдът е присъдил обезщетение за безработица, поради незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ, като се е позовал на справка на ТД на НАП и декларация на ищеца дадена под наказателна отговорност. Следва да се посочи, че по този иск няма поставен правен въпрос, който да е обусловил изводите на съда за уважаването му.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати направените от другата страна съдебни разноски в размер на 100 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 от 15.02.2011 год. по гр. дело № 591/2010 год. на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА Общинска библиотека „И.” [населено място] да заплати на С. Г. М. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 100 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ