О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1300
София, 21.11.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №704 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Т. Г. от [населено място], срещу решение от 13.03.2012г., постановено по в.гр.д.№8/2012г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 07.11.2011г. по гр.д.№2761/2010г. на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба В. П. Р. и И. К. Р. оспорват наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Р. Т. Г. срещу В. П. Р. и И. К. Р. искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД.
К. състав, след преценка на доводите на касатора за недопустимост на обжалваното решение като постановено на непредявено основание, не намира решението да е вероятно недопустимо. В изпълнение на указанията на първоинстанционния съд съдържанието на исковата молба е уточнено от ищеца и съдилищата са се произнесли по иска на предявеното основание, така както е уточнено от ищеца: вземане, основано на договор за заем.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е формулирал правен въпроси касаещи запис на заповед. Тези въпроси не са от значение за конкретното дело, защото не са относими към основанието на предявения иск. Възззивният съд е разгледал доводи на въззивника-ищец, сега касатор, но тези мотиви не са решаващи за изхода на спора. С тях се отговаря на оплаквания на въззивника, но съдът не е основал решението си на тях, нито е следвало да го направи след като не са относими към основанието, на което е предявен иска.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения въпрос за приложението на чл.176 ГПК. Разпоредбите на чл.176 ГПК не са неясни, противоречиви или непълни, и по приложението им има създадена съдебна практика, която не се нуждае от промяна. С решение №876 от 26.11.2009г. гр.д. № 2879/2008г. на ВКС, ІІг.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че обясненията на страната, дадени по реда на чл.176 ГПК могат да бъдат ценени като доказателствено средство само когато страната се е явила лично пред съда – обясненията трябва да бъдат устни, събрани по предвидения в ГПК ред. Писмените обяснения на страната, приложени по делото, не могат да бъдат ценени при условията на чл. 176 ГПК – в този случай те съставляват само твърдение за факти, които подлежат на доказване. С решение №60 от 11.01.1962г. по гр.д.№10021/1961г. на ВС, Іг.о. е прието, че самото неявавяне или отказ да се отговори на поставените въпроси не може да е основание за приемане за доказани обстоятелствата, чието изясняване се е целяло с тях, още по-малко представлява признание на иска. Отделно, в случая твърдения за обстоятелствата, които ищецът е поискал да бъдат установени по реда на чл.176 ГПК, се съдържат и в исковата молба, и ответникът е взел становище по тях в писмения отговор на исковата молба.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответницата по касация В. Р. следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1000лв. – за адвокатско възнаграждение, а на ответника по жалбата И. Р. – направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 750лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.03.2012г., постановено по в.гр.д.№8/2012г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Р. Т. Г. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на В. П. Р. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 1000лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. Т. Г. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на И. К. Р. с ЕГН [ЕГН] сумата 750лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: