О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1300
София, 27.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1607/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по к. жалба вх. № 2284/8.07.2009 г. на С. Г. Я. , прокурор при Окръжна п. , гр. П., като представител на П. на Република България против въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 312/23.06.2009 г., постановено по гр. д. № 421/2007 г., с което е отменено решение на Районен съд Пазарджик № 148/12.03.2009 г. по гр. д. № 87/2008 г. в частта, с която Й. А. С. е осъден да заплати държавна такса в размер на 240 лв. и решението е оставено в сила в останалата обжалвана част, с която са осъдени Окръжна следствена служба, гр. П. и П. на Република България да заплатят солидарно на Й. А. С. на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от нвезаконно обвинение по сл. д. № 1244П/2001 г. по описа на ОСС в размер на 500 лв. със законна лихва, както и обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по сл. д. № 509П/2000 г.по описа на ОСС в размер на 2500 лв. със законна лихва и 266.66 лв. разноски по делото.
С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост-основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Към жалбата е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с позоваване на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според касатора касае се за недоказаност на иска по отношение на твърдяните вреди, на размера на присъденото обезщетение, на причинно-следствената връзка между тях и основанието за завеждане на иска, като твърденията на ищеца са възприети от съда като необорима презумпция, докато в подобни случаи съдът е възприемал друго и е даден пример с Р. № 340/21.03.08 г. по гр. д. № 2191/07 г. на РС, Пазарджик, с което е отхвърлен изцяло иска по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ срещу П. на Република България, поради недоказаност на причинно-следствената връзка, което решение е приложено към изложението. Посочено е и че решението е обжалвано пред ОС Пазарджик.
По делото е подаден отговор от ответника по касация Й. А. С. чрез адвокат М, с който е оспорена допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, както и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК с оглед доводите на страните и данните по делото Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Твърдението за недоказаност на иска по отношение елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ съставлява оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила-касационно основание за отмяна на решението, по което Върховният касационен съд се произнася не в предварителното производство за допустимост на обжалването по реда на чл. 288 ГПК.
Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице, когато въззивното решение по значим с оглед предмета на спорното право въпрос противоречи на влезли в сила съдебни решения на други съдилища в страната. Позоваване на такива съдебни решения с изложението липсва. Приложеното съдебно решение на РС Пазарджик няма данни да е влязло в законна сила.
Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато съдът се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на практиката при непоследователна, противоречива или липсваща практика на Върховния касационен съд по същия въпрос. Относно посоченото основание касаторът не е изложил съображения в посочения смисъл.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия, трети въззивен състав № 312/23.06.2009 г. по гр. д. № 421/2007 г. по к. жалба от прокурор при Окръжна п. , гр. П., като представител на П. на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: