ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1301
София, 13. октомври 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 417 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Русенския окръжен съд от 03.11.2010 г. по гр.д. № 733/2010, с което е отменено решението на Рукенския районен съд от 02.07.2010 г. по гр.д. № 619/2010, като са отхвърлени предявените искове по чл. 225, ал. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ.
Недоволен от решението е касаторът Х. О. М., представляван от адв. Св. И. от РАК, който го обжалват в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правните последици от участието в разглеждането на делото на съдия, който е участвал при разглеждането на други искове между страните и по материалноправния въпрос за правното значение на обстоятелството, че възстановеният е работил по трудов договор, през времето, през което не е допускан на работа, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата сдружение “М. Т.”, Русе, представлява от адв. Д. С. от РАК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото, тъй като заявлението за възстановяване на работа е депозирано след изтичането на срока по чл. 345 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е получил съобщението за възстановяване на работа на 22.01.2008 г., а е подал молба за възстановяването му до работодателя на 12.08.2002 г., а вредите от неотразяването в трудовата книжка на отмяната на уволнението не се съизмерват с брутното трудово възнаграждение, а ищецът не е посочил нито доказал в какво се състоят тези вреди.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос не обуславя решението по делото. Повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя решението по делото, но няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че произнясянето по други искове между същите страни не е основание за отвод на съдията.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд от 03.11.2010 г. по гр.д. № 733/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.