1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1301
гр.София, 24.11.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5490 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№84667/09.07.2014г. подадена от С. П. Ч., чрез адв.Е. В., срещу въззивно решение от 05.06.2014г., постановено по възз.гр.д.№16623/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение № ІІ-70-21/05.04.2013г. по гр.д.№43290/2012г. на Районен съд – София. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени като неоснователни исковете по чл.344 ал.1 т.1 – т. 3 КТ, по чл.226 ал.1 т.1 КТ, чл.220 ал.1 КТ и по чл.86 ал.1 ЗЗД на жалбоподателят срещу национален център по радиобиология и радиационна защита – София.
В касационната жалба се поддържат доводи, че решението на СГС е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се иска касационното обжалване да бъде допуснато в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по въпросите: 1/ за недопустимостта работодателят два пъти да включи клауза със срок за изпитване в трудови споразумения, сключени с работник или служител за една и съща длъжност; 2/ нормата на чл.127 ал.1 т.4 КТ има ли императивен характер и длъжен ли е работодателят да връчи длъжностна характеристика на служителя си, когато последният е преназначен на длъжност със същото наименование /като предишната/, но в друга организационна структура на предприятието. Представени са копия от решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и по отменения ГПК.
Ответната страна по жалбата в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за селектиране на касационната жалба.
С въззивното решение е прието, че не е нарушена разпоредбата на чл. 70 ал. 5 КТ за еднократност на клаузата за изпитване. След анализ на трудовите функции на заеманата от ищеца стара длъжност – „химик” в инспекция „Контрол в ядрената енергия” и новата длъжност – „химик” в лаборатория в „Дозиметрия на външното облъчване”, съдът е приел, че се касае за две различни длъжности с различни трудови задължения, които са свързани с различния специфичен предмет на дейност на двете структури в рамките на НЦРРЗ. Отчетено е и обстоятелството, че са различни и изискванията за квалификация за заемането на двете длъжности. С оглед на това, при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса и пълен анализ на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивната инстанция е направила извод, че при сключване на нов трудов договор между същите страни, между които е съществувало предишно трудово правоотношение, но за друга работа, с различни трудови функции и изисквания за заемане, клауза за срок за изпитване може да се включи и тя не е недействителна. Посочено е, че неизпълнението на задължението на работодателя по чл.127 ал.1 т.4 КТ да връчи длъжностната характеристика за новата работа на служителя, не се отразява на действителността на сключеното ново трудово споразумение, защото изменението му се постига чрез взаимното съгласие на страните, изразено в момента на подписване на споразумението. В този смисъл, връчването на длъжностната характеристика не е предпоставка за осъществяване на фактическия състав на изменението на трудовото правоотношение.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
По въпроса за приложението на разпоредбата на чл.70 ал.5 КТ, въззивното решение не противоречи, а съответства на установената задължителна съдебна практика, включително и на тази, представена от касатора. В редица решения, постановени по реда на чл.290 ГПК /решение № 344/29.11.2011 г. по гр. д. № 1407/2010 г., III г. о., решение № 765 / 11.01.2011 г. по гр. д. № 228/2010 г. III г. о., решение № 366 /28.04.2010 г. по гр. д. № 1023/2009 г. IV г. о. на ВКС и др./ ВКС последователно е приемал, че няма пречка да се сключи договор със срок за изпитване с работник или служител, който работи при същия работодател, ако договорът се сключва за нова трудова функция, т. е. за друга длъжност. Ако по реда на чл. 119 КТ е постигнато съгласие между страните за изменение на осъществяваната трудова функция, не е недействителна уговорката за срок за изпитване за новата длъжност. Съгласно тази установена практика въззивният съд е изследвал дали повторно сключеното между страните споразумение със срок за изпитване е недействително, като противоречащо на чл.70 ал.5 КТ. В тази връзка е и направеният извод, че макар и еднакви по наименование, по естеството на изпълняваните трудови функции, мястото им в структурната организация на работодателя и изискванията за заемане, двете длъжности са напълно /съществено/ различни и поради това нормата на чл.70 ал.5 КТ не е нарушена. Поначало, следва да се отбележи, че еднаквото наименование на длъжностите не е определящо за характера на изпълняваната работа и не може механично да предпостави извод за идентичност на възложените на работника трудови функции. В представените от касатора решения на ВКС са разгледани други хипотези, при които трудовото правоотношение се запазва за същата длъжност, или за такава с променено наименование, но при липса на установено съществено изменение на трудовите задължения, поради което е прието, че в този случай клаузата за срок за изпитване е недействителна.
По втория въпрос в изложението, също не е налице поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационния контрол. Съобразно разпоредбата на чл. 119 КТ изменението на трудовия договор по взаимно съгласие може да бъде извършено само в писмена форма. Тъй като по правната си природа промяната на съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие представлява сключване на нов договор между същите страни, промяната действа от момента на постигане на съгласие за нея и съответно от този момент престава да действа постигнатата предходна договорка, която е изменена с новата. В този смисъл, приетото от въззивната инстанция по въпроса относно значението на невръчената на служителя длъжностна характеристика за новата длъжност, е в съгласие със съществуващата / и цитирана в решението/ задължителна съдебна практика. Работодателят е длъжен, съгласно чл.127 ал.1 т.4 КТ, да връчи на работника или служителя длъжностна характеристика, но самото връчване не е елемент от сключването на трудовия договор. С длъжностната характеристика задълженията по трудовия договор се конкретизират, а не се установяват, защото характерът на длъжността и трудовите функции са обективни факти, към които връчването на характеристиката няма отношение. В този смисъл, неизпълнението на това задължение на работодателя, не се отразява върху съдържанието на трудовото правоотношение / решение №215/08.07.2010г. по гр.д.№166/2009г., ІV г.о., решение №800/22.03.2011г. по гр.д.№776/ 2009г. ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. Поради наличието на трайно установена непротиворечива съдебна практика на ВКС по поставения проблем, отговорът на въпроса в изложението не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.06.2014г., постановено по възз.гр.д.№16623/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.